Стивън Кинг - "Възкресяване"

"- Батерии - обяви Джейкъбс. - И тях си направих. Електричеството ми е хоби. И направата на разни джаджи. - Той се ухили. - Обожавам ги, а жена ми много се нервира.
- А моето хоби е да се бия с швабите - обявих аз. После се сетих, че според него думата "шваби" е злобарска, и добавих: - Тъй де, с немците.
- Всекиму е необходимо хоби. И едно две чудеса като доказателство, че животът е нещо повече от дълъг, тежък поход от люлката до гроба. Искаш ли да видиш още едно чудо, Джейми?
- И още как!"

Така се случи, че откакто съществува този блог, съм прочел и съответно отразил само няколко книги на Краля на ужаса. Драма няма - просто повечето му неща съм ги омел, като се почне още от ученическите ми години дори. Истината е, че Стивън Кинг е сред любимите ми автори изобщо и това никога няма да се промени, а романи като "То", "Гробище за домашни любимци" и "Зеленият път" са сред фаворитите ми от всичко, което съм чел през живота си.
"Възкресяване" е сред по-новите романи на Кинг, а и аз като повечето почитатели на творчеството му смятам, че те не са на нивото на старите класики. Въпреки това разглежданият тук роман си е достатъчно добър, че да задържи вниманието ви с интересна история, комплексни персонажи, доволно количество страхотии и мнооого напрежение.

"- Чиста проба шашмалогия - каза ми Били Пакет един четвъртък следобед. С брат му Рони мразеха вечерното училище, но майка им ги принуждаваше да го посещават. - Ако пак ми излезе с този номер и вземе да разказва за ходенето по водата, ще повърна.
Идваше ми да му забия един, обаче беше по-як от мен. И ми беше приятел. Пък и беше прав."

Събитията в книгата обхващат голям период от време - историята почва от 1962-ра и се простира почти до наши дни. Джейми Мортън е персонажът, който ни разказва живота си, акцентирайки върху по-важните моменти и особено съдбовните събития.
От детските си години той най-добре помни новоназначения местен пастор. По-късно, като рокаджия, пристрастен към наркотиците, той има пълното основание да благодари за излекуването си от порока, на мошеник, който прави шоу на селяните по панаирите. И вече в зрелите си години, Джейми среща проповедник, който чудодейно лекува болни и инвалиди на показни церемонии. Интересното е, че става дума за един и същ човек - Чарлс Джейкъбс, чието страстно увлечение към електричеството граничи с вманиачаване. Джейми обаче не е убеден в безкористната добрина на пастора и смята, че зад делата му се таи ужасяващ замисъл.
Факт е обаче, че животите на двамата мъже са странно преплетени. Не случайно и нашият разказвач мисли за пастор Джейкъбс като за своя пети персонаж. След като това понятие е разяснено в книгата, трябва да призная, че сравнението е много уместно.

Най-много ми допаднаха годините, в които Джейми разказва за своето детство. Периодът, в който е ситуирано действието и невинните разсъждения на един малчуган са супер симпатични, a драматичните събития, свързани с новия проповедник действат като удар от мълния. Годините на рок изяви са също много вълнуващи - първа любов, изяви на сцена, наркотици. Но страшното още не е дошло. Стивън Кинг ни го е запазил за десерт. Защото в улегналите си години Джейми Мортън ще стане свидетел на явления, в които никой нормален човек не би могъл да повярва.
Уважението, което Стивън Кинг е отдал към творчеството на Мери Шели и Хауърд Лъвкрафт е очевидно. От това мистериозната злокобност действително усеща ползи. А съчетанието с буреносната атмосфера гарантирано ще ви причини бучене в ушите, което ще отшуми трудно, дори дълго след прочит.
Чудесата, шарлатанството и манипулацията са все неща от живота и много зависи с какви очи ще ги погледнем и в кое сме склонни или пък принудени да повярваме. Свръхестествените явления може би съществуват, само дето на мен не ми се ще да ставам свидетел на подобни. След "Възкресяване" рязко ми се отщя.
Лична оценка: 8.5/10