Дан Симънс - "Куфарът"

Най-вероятно вие ще сте в много по-добра позиция от мен, отговаряйки на въпроса "С какво свързвате името на Дан Симънс?", понеже аз съм му чел само "Песента на Кали". Някой ще отговори "Хиперион", друг ще каже "Ужас", трети ще отвърне "Лятото на страха", па дори и да се спрем само на назования вече по-горе хорър, за който вярвам ще се съгласите с мен, че е много добър. Но надали някой ще свърже по някакъв начин автора с криминалния жанр.
Точно затова бях изненадан, когато видях името му изписано над краткото криминале "Куфарът". От добър разказвач очаквах добра история, но след прочита с огорчение мога да заявя, че книжлето бе тъпашко, бездарно и юнашки левашко.
Частното ченге Джо Курц е страшен пичага, чак дрънка! Алфа мъжкар, който докато разпитва заподозрените, си позволява да ги хвърля, така между другото, от бая височко. С такова поведение пътят до затвора е осигурен скорострелно.
Историята ни прехвърля малко над единадесет години напред, когато Курц излиза от панделата. Може би си мислите, че този път човекът ще се кротне, но ще сбъркате - такъв корав тип винаги си търси занимание. Често не много здравословно.
Бившето ченге се свързва с Дон Фарино, бос на позагубила позиции в играта престъпна групировка, като предлага услугите си да разследва за него. Оня е навитак от раз и на безцелното лутане, гонене и стреляне е дадено начало.

Да започнем с първото ми впечатление. Всичко започва да се развива отведнъж, а действието препуска със скоростта на светлината. Стават разни неща, появяват се редица герои и си помислих дали пък не съм сглупил, като съм почнал някоя поредица през средата. Правил съм я тая тъпня. Последва кратка справка с Уикипедия и да, книгата се оказа, че е част от трилогия. Ама първа. Няма братче, авторът пере все едно това е пета част от утвърдена вече поредица.
След това минаваме към персонажите. Имаме Джо Курц и... май само толкоз. Той е яката работа ви казвам. Стреля, бие, катери се, бият го, обаче той само събира сили да ги метне дваж по-здраво. Тън мън няма! Другите около него са просто имена. Пише ги по редовете, разположени на страниците. Ако някой вземе, че пукне, просто спираме да срещаме името му. Друго не се случва.

Най-голямата гавра обаче е за сметка на престъпния свят. Мафията и гангстерите са ни представени като полуумна паплач, която за чеп за зеле не става. С мафиозите можеш да си пра'йш бъзик, да им танцуваш по гробовете, да ги заплюваш в лицата, да им показваш средни пръсти и каквото ти душа още иска. Онея са тъпи парчета и не могат се оправят с хала като Джо Курц.
Импотентно разследване, заглушено от много стрелба. Куршумите действително валят из ведро. Но почти съм сигурен, че сте чували лафа "як в ръцета, ама слаб в главата". Положението е подобно.
Лична оценка: 2.1/10