The Walking Dead (Season 8)

Ако сте фенове на сериалите, то най-вероятно познавате усещането, когато всеки нов сезон ви се струва не само по-добър от предходния, но и най-добър като цяло. Дори и обективно погледнато това да не е така, потънали вече в историята и привързани към голяма част от героите, вие искрено го вярвате. Случаят с "Живите мъртви" сезон 8 не е такъв - това бяха може би най-слабите шестнадесет епизода евър. И повярвайте - от този хитов сериал, който найстина харесвам, не съм очаквал такъв рязък спад в качеството.
Сюжет не е като да няма. Има си, само дето е не по-солиден от почти разпаднало се от само себе си зомби. На Рик вече му писва на... това, от глупостите на Ниган де и повежда своите в съдбоносна битка. Добре познатият ни още от началото на продукцията герой е решен на всяка цена да претрепе лидера на Спасителите. А хората му стоят твърдо зад гърба му. Задава се война.
И при цялото време на света, което създателите на продукцията са имали да ни покажат въодушевени битки, престрелки и всякакъв друг вид екшън, те ни представят еднообразни и скучни, грозно заснети батални сцени, които човек няма как да запомни. Посредствеността е потресаваща. Така докъм седма серия за мен сериалът представляваше някаква груба и сива цялост - не можех да различа първа от пета или втора от четвърта серия. Никаква идентичност от рода на "Ей гледа ли шеста серия? Помниш ли оня дето направи еди кое си?". Чак в осма се случва нещо, заслужаващо си обсъждане. И макар да не бе особено добро, що се отнася до фенските ми чувства, то трябва да призная, че от такъв ход имаше крещяща нужда.
След средата на сезона положението се подобрява, но не драстично, а до степен става си гледаемо. Дебело подчертавам - действието отново е под приетото високо ниво за марката "Живите мъртви". Много пукотевица, кълцане на месо, крясъци и хаос, а измират само второстепенни персонажи или такива, наложени в последно време, които след точно един епизод вече са забравени.

Малко да полафя и за актьорите и техните превъплащения. Играят едно и също, като добре са запазили инерцията от предните сезони. Изпълнения, които да ви поразят няма. Андрю Линкълн (Рик) се разхожда винаги брадясал, с неизменно мокра коса и неизчезваща очна влажност. Норман Рийдъс (Дарил) гледа мрачно и от време на време ръмжи нещо. Мелиса Макбрайд (Керъл) е крайно недостоверна вече като бойна бабичка. Лорън Кохан (Маги) ми беше безлична. А пък Лени Джеймс (Морган) почва сериозно да ми лази по нервите с неориентираните си и несвързани брътвежи. Том Пейн (Исус) не го запомних с нищо. Кари Пейтън (Кралят) се вкара в някакъв филм и си въобрази, че е Леонид, ама много лошо изфалшивя.
Джефри Дийн Морган (Ниган) чисто и просто се изтърка. Сценаристите правят опит да спасят положението и се напъват да го обрисуват като по-човечна личност, но за това е вече късно, пък е и ненужно. Стивън Ог (Саймън), който е дясната му ръка е мега прост браз. Злобен и тъп. А последният, който мога да спомена от лагера на Спасителите е Джош Макдермит (Юджийн) и тази топка лой ми бе най-противна за гледане през цялото време.
Доста от останалите персонажи са там само за пълнеж. Повечето неразвити, други ненужни, като някои от актьорите изиграли ги, бяха на аматьорско ниво.
Но въпреки всичко, мудно и без даване на зор, сериалчето изкрета сезона и дори ще бъде подновено за девети. Че ще се наредим на замундата е от ясно по-ясно, само се надявам предложените ни там сюжетни врътки, морални дилеми и битки с всякакви комбинации на живи и мъртви да са доста по-ангажиращи.
Осъзнавам обаче, че има и друго. Вярвам, няма да са много тези, които няма да се съгласят, че седми сезон вдигна много летвата. А жестоката истина е, че сценаристите нямаха решение как да надградят. И решиха да го усукват.
Лична оценка: 5.6/10