"В момента се оправях доста добре. Публикувах статии, когато и където си пожелаех. Редакторите харесваха моите материали и ми плащаха по най-високите тарифи. Имах си хубав малък апартамент и достатъчно пиячка, че да се смазвам през цялото денонощие."
Журналистът Ник Мейсън няма нищо против предизвикателствата и затова не се замисля особено, когато му предлагат да спечели едни десет хиляди долара. За целта само ще трябва да разкрие едно престъпление.
Убит е президентът на корпорация "Тъкани МакКензи", а за извършител е нарочен дребен гангстер. Глас от телефона насочва вниманието на Ник към екзекуцията на бандита и жутналистът се пръква на събитието, при това на челно място. Нещо повече - малко преди осъденият на смърт да се нагълта с газ, споделя на Ник, че не той е извършителят. Дори му казва кой точно е дръпнал спусъка.
Ясно е, че работата на "Тъкани МакКензи" не е много чиста. Мейсън е готов да се заеме със задачата, но неизвестните са твърде много, рискът прекалено голям, а десетте хиляди започват да изглеждат все по-недостатъчни.
Но неизвестният глас от телефонната слушалка знае как да бъде убедителен. До степен, че скоро журналистът сам да поиска да разследва нещата, без дори да се замисля за сухото.
"Ейки беше най-големият грозник, когото някога съм виждал. Той беше съвсем дребен, обрасъл с груба четина, която стърчеше от ушите му, ноздрите му и изпод яката му. Сигурно след раждането му акушерката е сънувала кошмари, но знаех, че той е един от най-умните мъже в пресцентъра."
Джеймс Хадли Чейс е несравним с никого в качеството си да разказва стегната история, в която напрежението да се покачва с отгръщането на всяка следваща страница. Раздуване на локуми тук няма. Баналностите и излишните лигави драми също са избегнати.
Ще се насласдите обаче на невероятната история на журналист, въвлечен в игра, в която останалите играчи са готови на всичко, за да отстранят пречките. Хуморът също е налице и е доста свежарски, макар да е съсредоточен някъде до средата на рамана. След това събитията стават все по-сериозни и майтапите щяха да стоят неуместно.
"Тя с мъка се повдигна в леглото и премигна към мен. Има някои дами, които сутрин приличат на чуми. Марди изглеждаше прекрасно. Косата и беше цялата в къдрици, а очите и изглеждаха големи и замечтани. Тя леко се протегна. Дългите ръкави на пижамата ми криеха ръцете и."
Най силната черта на книгата е главният и персонаж. Ник Мейсън е очарователен тип - авантюрист по душа, той не се свени да приказва открито, без значение към кого се обръща, а е доста цапнат в устата. Тази му черта му докарва доста неприятности от рода на насочени към него пистолети, както и някой и друг пердах. Все неща, които журналистът приема с усмивка и някой друг лаф на уста. Да, макар и много далечна, приликата с Филип Марлоу я има.
Може би някои дребни съвпадения, които помагаха на журналиста в разследването му, са леко нереалистични. Но всичко друго е на висота - юмручен бой, шантаж, олд скул гангстери и няколко фатални красавици.
Хванете Ник Мейсън за ръчичка и го придружете по пътя му. Знам и мога да издам къде ще ви изведе - до морето. Но какво ще почувствате, не се наемам да гадая.
Лична оценка: 7.8/10
Коментари
Публикуване на коментар