Майкъл Конъли - "Падане"

Хари Бош е в отдел "Неприключени следствия". Случаят, който получава е с двадест и две годишна давност - деветнадесетгодишната Лили Прайс е изнасилена и убита, но извършителят така и не е открит.
Капка кръв е на път да промени това, но и тук срещаме проблем, защото ДНК експертизата показва, че кръвта е на мъж, който по онова време е бил едва осемгодишен. Дали става въпрос за грешка на разследващите или немарливост в лабораторията? Това трябва да разберат Бош и партньорът му Дейвид Чу. И трябва да го направят тихо.

"Смъртта отнема всичко, включително и достойнството."

Още незапочнал с работата по случая обаче на Хари му е възложен нов такъв. С висок приоритет. От седмия етаж на луксозен хотел е паднал не кой да е, а синът на съветника от градската управа Ървин Ървинг. Джордж Ървинг е намерен в почти насипно състояние на пътя, а опечаления баща настоява именно Бош да поеме разследването, за да стане ясно със стопроцентова сигурност дали става въпрос за самоубийство, на каквото изглежда, или тук се крие нещо повече. Това е меко казано странно, понеже е добре известно, че двамата си имат история и то не от красивите. Но Хари се заема, защото за него всеки е важен. Както синът на влиятелните особи, така и забравеното от всички вече, зверски убито момиче.

"Бош му хвърли кратък поглед и отново се загледа в панорамата.
- Мооже би са видели нещо преди падането. Може би са го видели сам на балкона. Може пък да не е бил сам. Може би са видели как го бутат, но са се уплашили и са решили да не се замесват. Има твърде много "може би", за да оставим нещата непроверени, Сандък. Трябва да се направи.
- Той е Сандъка. Аз съм Бъчвата.
- Извинявай. Не успях да видя разликата.
Презрението в гласа му беше недвусмислено."

И така приоритетите падат. Бош започва работа паралелно по двата случая, като не се вълнува особено какво ще разкрие или кого ще настъпи по мазола. При положение, че имаме замесени влиятелни имена от градската управа, няма как да бъде избегнат политическият оттенък, но това е просто поредното нещо, за което на детективът с мисия в живота да не му пука.
Отделно от това суровото ченге е пред пенсия и в очакване да разбере колко още ще му позволят да работи това, което може и буквално осмисля живота му. Но дори и тук таме някой друг кокал да изпуква, на горния етаж нещата сякаш са ОК. Въпреки, че играта този път е изключително хлъзгава и до самия край не се знае кой кого и с каква цел използва. Не напразно му викат Висш пилотаж.
Проблеми с партньорите - и бивши и нови. Кизмин Райдър вече се шири по високите етажи и промяната в начина и на мислене започва да се проявява. Дейвид Чу е още недоказал се в очите на Хари и не заслужава пълна информация за всичко. Любовната авантюра с психоложката Ана Стоун, с която детективът се среща първоначално служебно, пък подлежи на анализ, защото не е ясно дали и там не се търси изгода. И за капак на Хари му се налага да отглежда петнадесетгодишната си дъщеря, която вече е решила каква иска да стане след като се изучи. И нека все пак не забравяме, че Бош гледа на света през мирогледа на човек със строг морален кодекс, чийто принципи са ненарушими. А това променя нещата неимоверно.
Място за крачки назад няма. Всеки иска резултати и то ги иска за време. Така че дори и отстрани да изглежда, че Бош отстъпва, това не е така - той просто се засилва, за да събори поредната пречка застанала на пътя му.
Лична оценка: 7.8/10

Коментари