"- А глупавата последователност...
- ...е плашилото на малките умове - довърши Ричи."
За разлика от всички други автори, до чието творчество съм се докоснал, то срещата ми с Робърт Паркър бе абсолютно задължителна, неизбежна и неподлежаща на никакви колебания. Един от любимите ми писатели е Реймънд Чандлър и съответно поредицата му за неотразимото частно ченге Филип Марлоу за мен е свещена. Добре известен факт е, че осмата книга от серията, озаглавена "Пудъл Сптингс" остава недовършена, поради ненавременната смърт на писателя. Три десетилетия по-късно, романът е дописан от Робърт Паркър. И човекът се е справил доста прилично, смея да твърдя.
След това от любопитство изчетох няколко книги на Робърт Паркър с главен персонаж частното ченге Спенсър, които без да са нещо велико, всъщност никак не са и лоши. А сега дойде време да обърна внимание и на друг от персонажите на автора - Съни Рандъл, който, познайте от три пъти, също е частно ченге, премеждията на което са отразени в отделна поредица, началото на която поставя заглавието "За честта а фамилията".
"Сестра Мери се усмихна. Имаше хубава усмивка за човек, който не обича кучета."
Съни Рандъл е наета от свръх богатия крупен бизнесмен Брок Патън, а задачата, която и е поставена, е да открие избягалата му дъщеря. Още при първата си визита у семейство Патън, на Съни и прави впечатление, ча макар богаташът и съпругата му Бети да изглеждат нормални, загрижени за благото на щерка си родители, тяхното държане всъщност стои изкуствено, а репликите им са като предварително подготвени.
Частното ченге поема случая, който обаче - само си представете - изобщо не е толкова простичък, колкото изглежда в началото. За бягството на петнадесетгодишната Милисънт всъщност има разумна причина, а Съни попада в изключително деликатна ситуация, принуждаваща я да вземе решение - дали просто да свърши задачата, за която и се плаща или хубавичко да разрови случая, докато не стигне до стопроцентовото му разрешаване. За жалост или пък радост, в зависимост от гледната точка, моралът и принципите на красивата, млада дама с необичайна професия, напълно изключват опция номеро уно.
"Милисънт ме погледна презрително. Презрителните погледи на едно петнайсетгодишно момиче са най-презрителното нещо на света."
Съни Рандъл е много интересен персонаж. Жената хваща окото, но от друга страна не чака на никого в живота, а се стреми да се оправя сама. Разведена е, като взаимоотношенията и с бившия и мъж са доста сложни. Хобито и е да рисува, но освен това обича да спортува, да хапва вкусно, да беседва с приятели, както и да се грижи за невероятно симпатичния си домашен любимец - мини бултериера Роузи.
Това в личен план. В префесионален, както вече стана дума, тя е частен детектив, като често не успява да се справи сама в напрегнатите ситуации, но поне има приятели, които са готови да и помогнат по всяко време. Дори излиза, че тя доста добре олицетворява приказката "сам човек - само за тоалетната". В случая това доста ми хареса, още повече, че Съни най-често се обръща към бившия си съпруг, който от своя страна има връзки с мафията.
Точно така, в един момент частното ченге разярява доста опасни хора, които са способни да нанесат вреда всекиму. Политиката също е намесена, а шантажът служи като нелепо оправдание за последвало убийство.
"През последните няколко години бях забелязала, че намирането на на най-точните думи не помага много на никого, освен на говорещия. Беше получила искрената ми реакция. Редакцията нямаше да помогне. Да помогне на какво? Прииска ми се някакъв суперпсихоаналитик да изскочи от съседната телефонна кабина и да ми обясни какво точно става, по дяволите. Но никой не се появи. Никога не се получава. Копелета."
Книжлето е приятна кримка с изобилие от диалози, която ненатоварва и се чете бързо. Случаят, с който се занимава централният персонаж не е особено заплетен и въпреки, че до пълното му разкриване има някаква загадка, то тя е далеч от тези в сериозните трилъри на Майкъл Конъли или на Ю Несбьо примерно. Поддържащите персонажи не са просто пълнеж, понеже допринасят за развитието на сюжета, като оказват солидна помощ на Съни. Кои в личен план, кои в професионален. Омешването на двата типа план не се изключва.
А Роузи се превръща във всеобща любимка и мисля, че всеки, който прочете книгата ще се съгласи с мен. Мини бултериерът не се усеща като някакъв си там домашен любимец, а си е член на семейството, представен в най-благоприятна светлина.
Няколко сцени на безмълвно напрежение, малко пата кюта, още малко бенг бенг, тук таме преследване с коли, любов, защото за къде сме без нея и случай за разрешаване. Това, в комбинация с готина мадама за главен герой, която на всичкото отгоре е и частно ченге, би трябвало да ви даде повод да посегнете към "За честта на фамилията".
Лична оценка: 6.5/10
Коментари
Публикуване на коментар