След кибератака самолчичностите на всички агенти на MI7 биват разкрити. Хакерът, чието дело хвърля в смут даже и министър-председателя, няма намерение да спира дотук, като магариите му тепърва предстоят. За да бъде обезвреден, на тайните служби им се налага да се обърнат към някой от старите, вече пенсионирани агенти. Мигът на истината наближава. Джони Инглиш е призован отново, защото страната му се нуждае от него.
За да стигне до успех Джони не се нуждае от лъскави и скъпи джунджурии. На него му трябват оръжие, подходяща екипировка и... Боф.
Къде заварваме обаче героят на Роуън Аткинсън? Колкото и да е странно - пред черната дъска, понеже е учител по география, но изглежда, че последното, което прави е да преподава уроци от учебника.
На непохватния таен агент му предстои сблъсък срещу дигиталния свят и високотехнологичните джаджи. Виждаме, че Инглиш трудно борави дори и със смартфон. Методите му обаче, макар и остарели, макар и често водещи до катастрофални последствия, се оказва, че често работят.
Визуално продукцията напомня на филма от 2003-та, което е чудесно. Въпреки, че много харесвам втората част, винаги съм смятал, че е излишно излъскана. При саундтрака изненади няма - великолепен е и е напълно в духа на поредицата.
Актьрската игра е на очаквано високо ниво. Роуън Аткинсън е легенда и без него такъв филм просто не може да съществува. Махнеш ли него и всичко пропада. Бен Милър бележи завръщане, което искрено ме зарадва. А в ролята на министър-председателя влиза енергичната Ема Томпсън, която създава силно изигран и умишлено нелеп образ, пасващ на концепцията на филма перфектно. Не мога да не спомена и украинската красавица Олга Куриленко, придаваща допълнителни блясък и класа на лентата. Тук иде ред на един неочакван, но пренебрежим с оглед на всичко останало минус - не чак дотам запомнящ се злодей. Няма как да не сравня изпълнението на Джейк Лейси с тези на Джон Малкович и Доминик Уест. Играта на актьора тук е плаха и невдъхновена. Заплаха не усетих от него, а нямаше да се разсърдя ако бе поне малко по-ексцентричен. Образът го позволяваше.
Смешните ситуации са един билюк. Множество по-къси сцени и едни около седем с времетраене средно от по четири-пет минути, които да ви заредят мъжката. Дето се вика все едно сте бръкнали в контакта.
Джони Инглиш е истинско бедствие. Мисли, че знае всичко, бърка основни неща от професията, почти винаги е неподготвен и неориентиран, но въпреки това е винаги симпатичен, защото със зъби и нокти се бори и накрая постига успех. Често пъти сам не знае как. При него разминаването между това какво си мисли, че прави и какво в действителност върши, е огромно като кратер. Това да разчиташ на каламбури, поредица от случайни съвпадения и игра с късмета определено не е работа. Не и за слабите. Джони Инглиш, за щастие, не е между тях.
Лична оценка: 7.8/10
За да стигне до успех Джони не се нуждае от лъскави и скъпи джунджурии. На него му трябват оръжие, подходяща екипировка и... Боф.
Къде заварваме обаче героят на Роуън Аткинсън? Колкото и да е странно - пред черната дъска, понеже е учител по география, но изглежда, че последното, което прави е да преподава уроци от учебника.
На непохватния таен агент му предстои сблъсък срещу дигиталния свят и високотехнологичните джаджи. Виждаме, че Инглиш трудно борави дори и със смартфон. Методите му обаче, макар и остарели, макар и често водещи до катастрофални последствия, се оказва, че често работят.
Визуално продукцията напомня на филма от 2003-та, което е чудесно. Въпреки, че много харесвам втората част, винаги съм смятал, че е излишно излъскана. При саундтрака изненади няма - великолепен е и е напълно в духа на поредицата.
Актьрската игра е на очаквано високо ниво. Роуън Аткинсън е легенда и без него такъв филм просто не може да съществува. Махнеш ли него и всичко пропада. Бен Милър бележи завръщане, което искрено ме зарадва. А в ролята на министър-председателя влиза енергичната Ема Томпсън, която създава силно изигран и умишлено нелеп образ, пасващ на концепцията на филма перфектно. Не мога да не спомена и украинската красавица Олга Куриленко, придаваща допълнителни блясък и класа на лентата. Тук иде ред на един неочакван, но пренебрежим с оглед на всичко останало минус - не чак дотам запомнящ се злодей. Няма как да не сравня изпълнението на Джейк Лейси с тези на Джон Малкович и Доминик Уест. Играта на актьора тук е плаха и невдъхновена. Заплаха не усетих от него, а нямаше да се разсърдя ако бе поне малко по-ексцентричен. Образът го позволяваше.
Смешните ситуации са един билюк. Множество по-къси сцени и едни около седем с времетраене средно от по четири-пет минути, които да ви заредят мъжката. Дето се вика все едно сте бръкнали в контакта.
Джони Инглиш е истинско бедствие. Мисли, че знае всичко, бърка основни неща от професията, почти винаги е неподготвен и неориентиран, но въпреки това е винаги симпатичен, защото със зъби и нокти се бори и накрая постига успех. Често пъти сам не знае как. При него разминаването между това какво си мисли, че прави и какво в действителност върши, е огромно като кратер. Това да разчиташ на каламбури, поредица от случайни съвпадения и игра с късмета определено не е работа. Не и за слабите. Джони Инглиш, за щастие, не е между тях.
Лична оценка: 7.8/10
Коментари
Публикуване на коментар