Уинстън Грум - "Форест Гъмп"

Форест Гъмп е идиот. В смисъл не съм седнал да си измислям или да го обиждам, тя самата книга си почва с тази констатация. Главният герой знае какво представлява и чистосърдечно си го признава:

"Правичката да ви кажа, хич не е гот да си идиот."

Непохватен е, трудно съобразява и върши куп дивотии, за които или смътно си дава сметка, или хич не схваща какво е станало. До голяма степен може да се каже, че се държи като свидетел на ситуациите, които му се случват, макар и да участва дейно в тях.
Зачитайки се по-сериозно обаче и стигайки малко по-напред в сюжета, всъщност осъзнаваме, че има дейности, в които Форест е не просто добър, а брилянтен. Някои от нещата, които наивно захваща, ги докарва до безпрецедентен успех.
Да, може да се твътди, че Форест Гъмп е сложен персонаж с простички разбирания за живота. То това представлява и романът - живота на героя, показан през собствените му виждания, разбирания и съждения. Даже и описанията и случките са ни изтърсени простовато, с правописните му грешки. Демек, самият Гъмп е написал всичко. От училище, та до космоса. Какво има по средата ли? Много и все важни неща. Някои смешни, описани като комедия в стил "Трима души в една лодка", други особено трагични.

В романа има редица важни събития и моменти, над които да се разсъждава. Това не просто го усетих с всичките си чакри, а го разбрах с абсолютна сигурност. Но книгата е така откровено написана, че някак лекичко и със сложност равносилна на първо ниво игра за атари, сентенциите са си изведени и разбираеми. Пък и тук не е мястото, където да се разсъждава. Тук е мястото, където просто ще получите препоръка и насока. Та - "Форест Гъмп" на Уинстън Грум не е за пропускане.

Епична партия шах, която завършва с експлоадиращ елемент, така да го наречем.

Обикновен човек или герой е Форест Гъмп? Пълен провал или гордост за близки, роднини и познати? Смешен тъпанарин, човек който да съжаляваш или пък типаж, на който да се възхитиш? Доверете се на Уинстън Грум и може би ще вземете решение. Но не гарантирам.
Гарантирам обаче, че ще се посмеете. Друг път ще усетите тъга. Безпомощност няма, вдъхновението е факт. А абсурдът... то той е триумфален.
Лична оценка: 9.1/10