Явор Цанев - "Избраникът"

Това ще бъде кратко мнение. Като самия сборник с разкази на Явор Цанев.
Жанрът е софт хорър, с преобладаваща мистификация. Произведенията са дванадесет, като всички, без изключения, са много къси.
Не мога да кажа, че разказите са глупави, но отдалече си личи, че са писани в ранните години на автора. Щукнали идейки, които е яко да си ги пази човек, та да знае откъде е започнал, но те няма как да се превърнат в истински добри.

Не искам да хейтя и няма да го правя, но не мога да сипя безпредметни хвалебствия, особено когато не съм почувствал нещата по този начин. Много сантиментални, с неясни хрумки и на места прекалена мелодрама, са нещата, които не ми допаднаха.
Явор Цанев ми е познат единствено от мега силния хорър сборник "Зовът на Лъвкрафт", където негов разказ слага финалния щрих, допринасящ за един перфектен завършек. За това ме е яд, че не се изкефих на кратките истории в "Избраникът" и поради това не мога да препоръчам книжлето на всички.
Все пак два разказа ми харесаха повече от останалите и понеже искам да завърша положително, ще ги упомена. "Разпукването на пашкула" е най-хард продукцията в подборката, а "Тъкачът на мечти" е приятно лиричен и звучи напевно и ритмично.
Лична оценка: 5/10