Действието ни запраща далеч в бъдещето, малко преди трихилядната година, но не си въобразявайте, че авторът се е препотил, правейки опити да ни обрисува обстановката. Очевидно я е карал яваш яваш, драскал е отгоре отгоре, чат пат подхвърляйки по някой и друг непознат за хората от нашето време термин, за да стане ясно аджеба, че четем научно-фантастично произведение.
В бъдещето от книгата, за да му мяза поне малко от малко, има доста различия с познатото ни настояще. Най-важна е играта на Блъф, на която се разиграват територии и се губят... съпруги. Тя определя кой колко важен и влиятелен да бъде, както и кой колко точно да пропадне. Чрез нея се решават прекалено важни проблеми, както и спорове, продукт на мощно съревноваващи се две гледни точки.
Раждаемостта е достигнала критичен минимум, а бременна жена се счита за нещо като мини чудо. Колите летят, неодушевени предмети приказват, а сред нас се разхождат безформени протоплазмени същества, които сме нарекли въгове. Голям пробив представлява победата в битката срещу старостта, а много от хората са развили различни умения в областта на телепатията, психокинезата и ясновидството. Лошото е, всичко това звучи добре единствено в сбито резюме.
Мега малоумното в цялата работа е, че тази толкова важна игра на Блъф стои недоизяснена и с мъгляви правила през повечето време. Чак в самия край на историята имаме някакво просветление относно това как се играе, но аз вече бях сериозно издразнен от предходните случили се простотии, че вече не ми дремеше ще има ли разясняване или не.
Забелязвате, че не отварям дума за персонажите. Няма и смисъл - тук са описани най-безхаберно изтърсените литературни герои, за които не си струват нито времето, нито усилията, че да се обсъждат. Безлични са и скучни. Апатични и с притеснителна липса на енергия. Сякаш живеца е изсмукан от телата им.
Действие има. Но то е лишено от мисъл и логика. Като цяло и последователността на произведението куца. На всичкото отгоре липсва и порядък.
В това море от слисваща сетивата посредственост, дори най-внимателно следящият събитията четящ, би се удавил като куче. Атмосферата е рехава. Обратите губят смисъл. Емоциите липсват нацяло. Рядко безизразна история.
Лична оценка: 2/10
В бъдещето от книгата, за да му мяза поне малко от малко, има доста различия с познатото ни настояще. Най-важна е играта на Блъф, на която се разиграват територии и се губят... съпруги. Тя определя кой колко важен и влиятелен да бъде, както и кой колко точно да пропадне. Чрез нея се решават прекалено важни проблеми, както и спорове, продукт на мощно съревноваващи се две гледни точки.
Раждаемостта е достигнала критичен минимум, а бременна жена се счита за нещо като мини чудо. Колите летят, неодушевени предмети приказват, а сред нас се разхождат безформени протоплазмени същества, които сме нарекли въгове. Голям пробив представлява победата в битката срещу старостта, а много от хората са развили различни умения в областта на телепатията, психокинезата и ясновидството. Лошото е, всичко това звучи добре единствено в сбито резюме.
Забелязвате, че не отварям дума за персонажите. Няма и смисъл - тук са описани най-безхаберно изтърсените литературни герои, за които не си струват нито времето, нито усилията, че да се обсъждат. Безлични са и скучни. Апатични и с притеснителна липса на енергия. Сякаш живеца е изсмукан от телата им.
Действие има. Но то е лишено от мисъл и логика. Като цяло и последователността на произведението куца. На всичкото отгоре липсва и порядък.
В това море от слисваща сетивата посредственост, дори най-внимателно следящият събитията четящ, би се удавил като куче. Атмосферата е рехава. Обратите губят смисъл. Емоциите липсват нацяло. Рядко безизразна история.
Лична оценка: 2/10
Коментари
Публикуване на коментар