Лиса Дженоува - "Все още Алис"

В центъра на сюжета е поставена Алис Хаулънд - изключително интелигентна, независима жена, малко над средната възраст. Като професор по когнитивна психология в Харвард, тя е отличен специалист, искрено уважаван от колеги и студенти. В личен план всичко върви, ако не чак отлично, то поне напълно нормално. Щастливо омъжена, Алис се радва на брака си с Джон, както и на трите си вече пораснали деца, поели уверено по своя път и с отлични изгледи за реализация в живота. Но малко преди петдесетия си рожден ден Алис бива застигната от съдба, по-страшна отколкото бихте могли да си представите.

Всъщност началото на мъките не е чак толкова обезпокоително - забравяне на дребни неща от ежедневието, укриваща се от ума и езика някоя и друга дума. Малко след това иде ред на дезориентацията, забравените важни уговорки и ангажименти. И така до наложителния преглед при невролога. Присъдата е зловеща и без право на обжалване - ранна форма на Алцхаймер. Така че ако искате да добиете някаква представа какво представлява болестта, а аз ви уверявам, че книгата предоставя доста задълбочен поглед, то потопете се в тази история, която няма да ви лъжа, е безскруполно тревожна и съкрушително тъжна.

Несъмнено е, че авторката е свършила невероятна работа, както с романа, така и с подготовката към него. Подходила е сериозно и е писала по темата здраво подкована. От километри проличава, че е изчела много за заболяването, а от интервюто с нея, поставено в края на книгата, става ясно, че дори си е направила труда да общува и със страдащи от Алцхаймер. От него още става ясно, че и баба ѝ е страдала от болестта. Но сещате се, че е едно да те застигна Алцхаймер на осемдесет и съвсем друго да те метне преди петдесет. Така че романът се е получил освен достоверен, то дори и по-реалистичен от историите, писани по действителен случай.
Алис е персонаж, за който не се изискват усилия, за да обикнете. Борбата с разрухата в самата нея е озумителна, особено като вземем предвид, че това е заболяване от типа „срещу него да тичаш - не можеш го стигна”. Ще срещнете човек готов за битка. Човек, който ще направи всичко по силите си, но няма да се предаде.
Освен за главния персонаж, трябва да се отбележи, че и всички останали членове от семейство Хаулънд също притежават нужната идентичност. Трите пораснали деца са представени с техните си тревоги и желания. Съпругът пък изпъква с по-суровите си възгледи и понякога груби разсъждения над ситуацията. Дори вижданията му често са съобразени спрямо собствените нужди, сякаш половинката му е едва ли не половин човек.

Книгата притежава не една и две, разбира се прецизно описани сцени, които ще ви трогнат. Невъзможно е четейки някъде вътре във вас нещо да не трепне. Ако това не се случи е сигурно заради леда във вените ви.
Лиса Дженоува е далеч от мисълта да смекчава обстоятелствата покрай коварното заболяване. Изцяло запозната със състоянието, в което се намира централният ѝ персонаж, тя ни поднася история уникална и с факта, че е представена през очите на самата страдаща от Алцхаймер.
Вътрешното опустошение на Алис ще накара и вас, скъпи читатели, да се лутате сред море от думи, непознати предмети, лица и местности. Ще бъдете всмукани от черната дупка, трудно ще преценявате разстоянията, ще се чудите как да проведете телефонен разговор или пък да се съсредоточите над даден текст.
Наистина е добре да се подготвите психически. Защото кой всъщност си ти, когато не можеш да познаеш близките си или пък не разполагаш с нужните умения и знания, за да работиш това, което най-много обичаш?
Без колебание можем да приемем „Все още Алис” и като предупреждение. За това, че е наложително да си обръщаме повече внимание, за да можем по-рано да разберем какво се случва с нас и съответно да се вземат превантивни мерки. Защото е явно, че не всичко може да се припише на натовареното ежедневие, недоспиването или стреса.
Подчертавам следното - чест прави на авторката, че не търси ефекта сълзливост. Няма го и момента с романтизирането на болестта. Може би романът завършва с хепи енд, но потопен в тъга. Как ще го приемете си е лично ваш проблем. Мен почти ме разкъса на две.
Лична оценка: 9/10