Гордън Еджли неочаквано приключва земния си път, докато пише поредната си книга. Творчеството му е в сферата на измисленото и по-точно на ужасите, но уви - на произведението "И мракът се изля върху им" явно не му е било писано да бъде завършено.
Освен всичко друго, приживе Гордън е имал репутацията на чешита в семейството. Може би и поради тази причина след кончината му членовете на фамилията сякаш са по-заинтересовани на кой какво е приписано в завещанието. А и там изненади не липсват - лъвският пай се пада на Стефани, която е най-малкият представител на семейство Еджли. Най-веровятно поради причината, че между дванадесет годишното момиче и чичо и е имало истинско разбирателство.
Та Стефани получава имението на починалия. Още първата вечер, която прекарва в него обаче се оказва повратна точка в живота и. Промяната е драстична и включва брутално излизане от света на познатото, като без никакъв преход попада в среда, пропита от магия, населена с чудовища, както и странности от неподозиран характер. Оказва се, че може би Гордън не е починал съвсем естествено, а с разплитането на случая е натоварен необичаен детектив на име Скълдъгъри Плезънт, който е... ходещ и говорещ скелет. На двамата със Стефани им се налага да постигнат разбирателство и да работят заедно, за да спрат надвиснала над цялото човечество заплаха.
Елементарно книжле, което и за миг не се опитва да накара читателя да мисли. Жанрът е без значение за мен, защото четивото си е чисто и просто детско.
Стилът на автора е елементарен и неотличим с нищо специално. Може би поредицата бележи значим прогрес в следващите си части, но тази е слаба ракия.
Много приключения, забързано темпо и екшън безспир. Да, това помага за бързото изчитане, но пък превръща произведението в повърхностно, а и да описваш битка след битка след даден момент става досадно. Не мисля, че силата на книгите по принцип се крие в прекомерното наличие на точно този аспект.
Няма да срещнете добре развити персонажи. Добрите са си добри, злите са ясни, обратите са тъпи, а доста от репликите - банални и клиширани. Ясно е, че Стефани ще израства и занапред ще се превърне във водеща фигура, но за момента аз не бях убеден, че тя бе от полза за когото и да било. Скълдъгъри Плезънт има потенциал да се превърне в интересен образ, но за да разбера дали това ще се случи, трябва да продължа с поредицата, а засега не съм сигурен дали ми се иска.
Все пак ходещият скелет е детектив, а разследването в книгата е меко казано жалка история. Ако отвреме на време не се споменаваше ключовата дума улики, нямаше изобщо да разберем за наличието на такова. Отчитам като провал и опита да бъдат тикнати забавни реплики в устата на Скълдъгъри, защото не само, че не бяха такива, ами и дрънчаха на кухо.
Лична оценка: 4/10
Коментари
Публикуване на коментар