Тед Бартън решава да прекара отпуската си в родното си градче Милгейт. Място, където е минало неговото детство - времена на нехайно безгрижие, носещи прекрасни спомени.
Виждайки Милгейт в далечината, от панорамния прозорец на колата си, Бартън започва истински да се вълнува. Сърцето радостно бие, спомените нахлуват в главата.
Най-сетне той е в родното градче. Но тук има някаква грешка... Това всъщност не е Милгейт, който Бартън познава. Улици, сгради, че и хора - нищо не е същото. Няма абсолютно нищо познато.
При бърза проверка в архивите, нещата стават още по-злокобни. Излиза така, че вместо да е напуснал градчето като малък, заедно с родителите си, то Тед Бартън е... починал.
Сащисаният мъж трябва да разбере какво всъщност се случва тук. Но за целта ще му се наложи да поостане. Пък и има ли изобщо избор?
Както казах в началото, произведението на Филип К. Дик не ми допадна. Добра идея, но аз бих искал да я видя реализирана по друг начин. Може би от друг автор. Примерно Робъръ Шекли, а защо не и Клифърд Саймък, биха могли да оформят доста по-задоволителен краен продукт. Дори ми хрумна, че един Стивън Кинг, при който след трийста-четирийста страница всичко щеше е коренно различно, пък и книгата щеше да е минимум пет пъти по-дълга, би съумял да изкара шедьовър от такава идея.
Основният минус - творбата държи отчайващо твърд курс на низходяща градация. Започва обещаващо - мистериозно начало, което полага добри основи. Малко преди средата също има добри моменти - още докато Тед Бартън се чуди и мае какво да предприеме. Следва хаос и безпорядък. И накрая ни е сервиран блудкав финал.
Сблъсъкът между Доброто и Злото надали някога е бил представян толкова елементарно. Фалшива реалност, заплаха от вселенски характер, божества с безгранична сила - идват ми пресилено в този си вид. Малко добър хумор нямаше да навреди в случая.
Лична оценка: 4/10
Виждайки Милгейт в далечината, от панорамния прозорец на колата си, Бартън започва истински да се вълнува. Сърцето радостно бие, спомените нахлуват в главата.
Най-сетне той е в родното градче. Но тук има някаква грешка... Това всъщност не е Милгейт, който Бартън познава. Улици, сгради, че и хора - нищо не е същото. Няма абсолютно нищо познато.
При бърза проверка в архивите, нещата стават още по-злокобни. Излиза така, че вместо да е напуснал градчето като малък, заедно с родителите си, то Тед Бартън е... починал.
Сащисаният мъж трябва да разбере какво всъщност се случва тук. Но за целта ще му се наложи да поостане. Пък и има ли изобщо избор?
Основният минус - творбата държи отчайващо твърд курс на низходяща градация. Започва обещаващо - мистериозно начало, което полага добри основи. Малко преди средата също има добри моменти - още докато Тед Бартън се чуди и мае какво да предприеме. Следва хаос и безпорядък. И накрая ни е сервиран блудкав финал.
Сблъсъкът между Доброто и Злото надали някога е бил представян толкова елементарно. Фалшива реалност, заплаха от вселенски характер, божества с безгранична сила - идват ми пресилено в този си вид. Малко добър хумор нямаше да навреди в случая.
Лична оценка: 4/10
Коментари
Публикуване на коментар