Новелите си приличат, като лично за мен няма истински слаба, но по-лошото е, че няма и някоя, която да ми е фаворит. Без особена динамика и без енергията, усещаща се най-вече в първите томове на поредицата, си мисля, че авторът не се е пънал кой знае колко и е пуснал тази част, знаейки че верните фенове ще се юрнат към книжарниците или пък защото има задължаващи го договорни взаимоотношения. Това ми се върти в главата, защото не личи да е имал нещо много важно за казване.
За какво става дума в "Забраненият"? Жилищният комплекс "Спектър стрийт" изглежда ужасно - упадък и разруха на всеки ъгъл. Мрачно е, занемарено и мръсно. Но Хелън все пак е щастлива, защото изобилието от графити, буквало на всяка стена, ще и помогне, въодушевявайки я да напише дисертацията си на тема "Графитите: семиотика на градското отчаяние".
Жителите, обитаващи жилищния комплекс, напълно в унисон със средата, изглеждат сиви, угрижени и не особено приветливи. Хелън завързва някой друг разговор с част от обитателите, които и пидхвърлят истории за жестоки убийства. Убийства, за които обаче няма никакви доказателства. Истина ли са или измишльотини на скучаещи хора? На Хелън някак отвътре и иде да разбере каква точно е истината.
В "Мадоната" отново имаме комплекс, но този път плувен. Изоставен и занемарен, той не представлява интерес за никого, освен за бизнесмена със съмнителна репутация Джери Гарви, който харесва атмисферата му. Вижда потенциал в опцията да го притежава.
В мрачните коридори обаче Джери среща нещо напълно неочаквано - младо и много красиво, чисто голо момиче. Гледката го изумява и пленява, карайки го да мисли единствено за комплекса и девойката в него. Бизнесменът е готов да се впусне в търсене на обещаващото страстни удоволствия момиче, но това което ще открие, далеч надхвърля и най-смелите предположения.
Бисерите ми по темата "Кървави книги 4".
В "Децата на Вавилон" страстта на Ванеса към шосета без указателни табели, този път и изиграва лоша шега. Жената се озовава затворена на място, за което нищо не знае, а тези, които я задържат пък изглеждат нелепо и при вида им човек няма как да не се запита WTF?
Човекът начело в базата го играе любезен, но не се скъсва да дава обяснения от какъвто и да било характер, а положението на Ванеса започва силно да наподобява ситуация със заложник. Пред обичащата неизвестното жена, остава опцията за бягство. Защото каквото и да става тук, то никак не изглежда обичайно.
"В плътта" ни пренася в затвора "Пентънвил". В килията на редовния му посетител Клив е настанен невзрачният на пръв поглед и слабичък като вейка Били. Момче, за което е трудно дори да се помисли, че ще създава неприятности.
Още с първите си дни обаче Били проявява признаци на нездраво любопитство. Новият съкилийник на Клив силно се интересува от историята на затвора и особено за конкретния период от миналото, когато на територията му са били обесвани затворници. Много скоро се изяснява, че това не са просто питанки с цел да минава времето, а това което предстои, не подлежи на описание или осмисляне.
Кадърно написан хорър. Вярно е и се отнася за четирите истории. Но, това е едно голямо НО, праволинеен и без да изненадва. Няма нужда да се влага мисъл при четенето, всичко е казано в прав текст. Най-вероятно фактът, че летвата е вдигната твърде високо от самия Клайв Баркър, ми попречи да почувствам новите страховити новели като достатъчни. Това превръща петата в най-слабата част от поредицата.
Лична оценка: 6/10
Жителите, обитаващи жилищния комплекс, напълно в унисон със средата, изглеждат сиви, угрижени и не особено приветливи. Хелън завързва някой друг разговор с част от обитателите, които и пидхвърлят истории за жестоки убийства. Убийства, за които обаче няма никакви доказателства. Истина ли са или измишльотини на скучаещи хора? На Хелън някак отвътре и иде да разбере каква точно е истината.
В "Мадоната" отново имаме комплекс, но този път плувен. Изоставен и занемарен, той не представлява интерес за никого, освен за бизнесмена със съмнителна репутация Джери Гарви, който харесва атмисферата му. Вижда потенциал в опцията да го притежава.
В мрачните коридори обаче Джери среща нещо напълно неочаквано - младо и много красиво, чисто голо момиче. Гледката го изумява и пленява, карайки го да мисли единствено за комплекса и девойката в него. Бизнесменът е готов да се впусне в търсене на обещаващото страстни удоволствия момиче, но това което ще открие, далеч надхвърля и най-смелите предположения.
Бисерите ми по темата "Кървави книги 4".
В "Децата на Вавилон" страстта на Ванеса към шосета без указателни табели, този път и изиграва лоша шега. Жената се озовава затворена на място, за което нищо не знае, а тези, които я задържат пък изглеждат нелепо и при вида им човек няма как да не се запита WTF?
Човекът начело в базата го играе любезен, но не се скъсва да дава обяснения от какъвто и да било характер, а положението на Ванеса започва силно да наподобява ситуация със заложник. Пред обичащата неизвестното жена, остава опцията за бягство. Защото каквото и да става тук, то никак не изглежда обичайно.
Още с първите си дни обаче Били проявява признаци на нездраво любопитство. Новият съкилийник на Клив силно се интересува от историята на затвора и особено за конкретния период от миналото, когато на територията му са били обесвани затворници. Много скоро се изяснява, че това не са просто питанки с цел да минава времето, а това което предстои, не подлежи на описание или осмисляне.
Кадърно написан хорър. Вярно е и се отнася за четирите истории. Но, това е едно голямо НО, праволинеен и без да изненадва. Няма нужда да се влага мисъл при четенето, всичко е казано в прав текст. Най-вероятно фактът, че летвата е вдигната твърде високо от самия Клайв Баркър, ми попречи да почувствам новите страховити новели като достатъчни. Това превръща петата в най-слабата част от поредицата.
Лична оценка: 6/10
Коментари
Публикуване на коментар