Елена Павлова - "Белязани лебеди"

Със сборника "Белязани лебеди" българската авторка Елена Павлова смело се гмурва в дълбините на жанровете хорър, фантастика и фентъзи. Кое ме привлече на първо време, че да отделя няколко часа от скъпоценното си време, в четене на тази не особено голяма по обем книжка? Истината е, че бе качена безплатно в читанка и понеже много тача ужаса върху лист хартия, си помислих, че няма да е особена жертва от моя страна, ако се прежаля. В книжлето са включени няколко разказа, както и по-длъжки новели, разпределени за по-голямо удобство в различни раздели.

В "(Нови) хорърийки щуротийки" са поместени явно някои от по-късните произведения на писателката. Те са късички и ме оставиха със смесени чувства.

"Слънчево с мечове" е запълващ празна хартия текст, който изобщо не харесах. Като пръв разказ, препречил ми пътя, той поставя едно начало, което не само, че е подозрително, но и хвърля съмнения по въпроса струва ли си да се продължава. За щастие по-натам нещата са малко по-добре.
"Тринайсет черни котки" и "Гризни ме тук и тук, и тук", макар и не чак лоши, не правят особено впечатление, като към момента на писане на това мнение, втория дори го бях забравил. За отрицателно време! Твърде показателно, бих казал.
"<<Станете>> ООД: Приковани към гроба", "Старчето от първия етаж" и "Хаджиконстантиновата къща" са по-добрите неща от раздела. Първият е идеен и забавен хорър, докато останалите два са си хардкор представители на жанра.
"Панайот Йотов. Да ти изям сърцето" е най-доброто предложение от новите щуротийки. Мрачно фентъзи, което е добре разказано, че и таи заплаха в себе си.

"Старо, но златно" е в пъти по-добрата категория. Там са поместени, както самата Елена Павлова казва, стари, но скъпи на сърцето и творби.
Няма да стигна до там, че да провъзглася  "Дъвката", "Градинарят" и "Те се спускат нощем от хълмовете - V.1.0." за велики, но за сметка на това са увлекателни и е видно, че са писани с уважение към жанра.
"Магазинът в Белвю" е не просто най-доброто в целия сборник - това е действително една разкошна история. Става дума за новела, която е красива и фантастична едновременно, но в нея ще откриете елегантна любов, искрено приятелство и обещание за по-добро бъдеще.
"Зайчета и хвърчила" по-скоро ми хареса. Добре е замислена и въпреки че между редовете широко ококорва очи чистата наивност, то новелата е разказана със замах и увереност.

И стигаме до "Белязани лебеди", новелата която би трябвало да е гвоздеят в програмата. Нека го кажа така - кулминацията се отлага. Подейства ми силно отрицателно, като ме отблъсна още с началото си. Усетих я напъната, неангажираща, безинтересна, повърхностна... Да продължавам ли?
Просто идеята да симпатизирам на бисексуални престъпници не ми допадна сега, не ми е допадала преди и със сигурност няма да ми допадне и занапред. А образът на младата журналистка, която трябва да им вземе интервю? Усеща се жестоко фейк. Жалкото в случая е, че това бе творбата, която да наклони везните в една или друга посока.

Не се чувствам компетентен да коментирам "Делириум", защото това е раздел населен с поезия. Добри и ритмични са стиховете, римите са приятни, но така или иначе аз не съм сред ценителите на този вид изкуство.
Дори след набързо разгледаните и грубо скицирани разкази и новели, можем да извлечем някои изводи. Няколкото слаби, редуващите се средни, хубави и една силно изпъкваща над останалите заглавия история, са свидетелство за неравно темпо. По-старите неща на авторката са по-добри от новите, който факт сам по себе си хич не е ласкателен. И като цяло читателят има право на избор как да вижда чашата - наполовина пълна или наполовина празна.
Лична оценка: 6/10