Джони Амато сякаш го е измислил. Идеята е да се обере игрална зала, където се разиграват доста пари на покер, без излишни грубости, ексцесии и в никакъв случай убийства. Работата е за двама, а Амато разполага с доверен човек на име Франки. Франки пък мъкне със себе си цапнатия в устата и на пръв поглед не особено надежден Ръсел. "Човекът е железен", тъй вика Франки.
И така работата е уговорена.
Къде всъщност е втътката? Игралната зала е на известния в подземния свят Марк Тратман. Преди години той е бил удрян веднъж. Чак след известно време, когато на никой не му пукало вече, Марк не издържал и си признал, че самият той организирал обира.
И сега хитрия план на Амато се крепи на увереността, че заподозрян отново ще бъде Тратман. Гангстерите обаче винаги играят твърдо и кой каква я смята и в какво е уверен, често пъти се оказва, че няма пряка връзка с това, което реално ще последва.
Не помня да съм чел книга, в която да има толкова много диалог. Реално диалозите изграждат романа, придвижат действието и описват героите. Интересен похват, чрез който Джордж Хигинс е съумял да развие образите и да разкаже конкретната история и то по начин, който да е нетрадиционен. Реално случващото се извън диалога, са няколко екшън сцени, които също приковават вниманието.
Франки и Ръсел, Амато и Франки, шофьора и Коган, Коган и Мич - това са част от двойките, на чиито беседи и откровения ще станете свидетели. Хората си говорят за техните си неща и интетеси, като това включва личен живот, битови проблеми, виждания за някои аспекти от живота, откровени обсъждания на други хора, а и доста често става дума кой каква я върши покрай основната си работа. Пак е незаконен бизнес, разбира се.
На мен, може да се каже, че любим ми стана персонажът на наемния убиец Мич. Може би, защото ми напомни за играта на великия Джеймс Гандолфини в едноименния филм, а най-вероятно, защото неговите реплики ми бяха най-ьабавни, а действия му пък най-комични. Между другото в лицето на Мич имаме най-бруталното съпоставяне на очаквания и мит срещу реалност в сегашно време.
Няма как да не отбележа още нещо, което ме впечатли, а именно добре развит персонаж, който дори не се появява. За него разбираме само от чужди разговори и въпреки това е сред любопитните крими типове в произведението.
По-често смешен, отколкото жесток. По-скоро престъпните умове са дебили, тъпаци, малоумници, и то по техни си думи, отколкото истински хитреци и акълии. Най-вече за престъпленията се говори, отколкото да се вършат. И това е хубаво в случая. Това превръща рамана всъщност в много симпатично четиво.
Лична оценка: 7.2/10
И така работата е уговорена.
Къде всъщност е втътката? Игралната зала е на известния в подземния свят Марк Тратман. Преди години той е бил удрян веднъж. Чак след известно време, когато на никой не му пукало вече, Марк не издържал и си признал, че самият той организирал обира.
И сега хитрия план на Амато се крепи на увереността, че заподозрян отново ще бъде Тратман. Гангстерите обаче винаги играят твърдо и кой каква я смята и в какво е уверен, често пъти се оказва, че няма пряка връзка с това, което реално ще последва.
Франки и Ръсел, Амато и Франки, шофьора и Коган, Коган и Мич - това са част от двойките, на чиито беседи и откровения ще станете свидетели. Хората си говорят за техните си неща и интетеси, като това включва личен живот, битови проблеми, виждания за някои аспекти от живота, откровени обсъждания на други хора, а и доста често става дума кой каква я върши покрай основната си работа. Пак е незаконен бизнес, разбира се.
Няма как да не отбележа още нещо, което ме впечатли, а именно добре развит персонаж, който дори не се появява. За него разбираме само от чужди разговори и въпреки това е сред любопитните крими типове в произведението.
По-често смешен, отколкото жесток. По-скоро престъпните умове са дебили, тъпаци, малоумници, и то по техни си думи, отколкото истински хитреци и акълии. Най-вече за престъпленията се говори, отколкото да се вършат. И това е хубаво в случая. Това превръща рамана всъщност в много симпатично четиво.
Лична оценка: 7.2/10
Коментари
Публикуване на коментар