Но да се върнем малко назад. Въпросният Гидо получава писмо, в което бива изнудван за голяма сума пари. Заплахата е, че ако кинтите не бъдат платени до определените дата и час, то жертвата ще бъде ликвидирана.
Богаташът Дон Миклем, добър приятел на Гидо, разбира за ситуацията, но заключението му е, че най-вероятно става дума за неуместна шега. Впечатлението се засилва и от факта, че писмото е подписано от накой си Костенурката.
Решението е просто - Дон и шофьорът му Хари ще идат на гости у къщата на Ференчи, малко преди уречения час за предаване на парите, на въпросната дата. Целта е да се вдъхне кураж на наплашения домакин, както и да се докаже, че това е леко пресолен майтап. Уместно е да се спомене, че по принцип и самият Гидо Ференчи не иска да се раздухва около случая.
Дон Миклем дори и не подозира обаче с каква сила си има работа. В резултат изнудваният е убит. След намесата и на полицията работата ставя дебела, а Миклем няма как да не се чувства отговорен за трагедията. За разполагащия с големи ресурси богаташ най-важна мисия става намирането и разобличаването на въпросната Костенурка.
Книгата е втора и последна част от серията за Дон Миклем. Първата обаче не съм чел, като се оказа дори, че я нямам. Намерих я за 3 левчета и си я поръчах онлайн.
Това не е чак толкова важно обаче. По-важно е да се знае, че кратката кримка е неочаквано фиаско. Джеймс Хадли Чейс е неузнаваем и нямам понятие ккво си е мислел, съчинявайки що годе интересна фабула, но натъпкана до козирката с елементатизми от всякакъв характер.
Първо: кой е Дон Миклем? Никакви обяснения. Богаташ, който си рискува живота, изправяйки се срещу гангстери и то със знанието на Скотланд Ярд. Абсурдно е, приятели. Сигурно в първата книга има някакви разяснения около въпросната личност, но това не оневинява автора, защото не е правилно цял роман да четем за безинтересен централен персонаж.
Помощници на Дон са неговата секретарка Мариан, камериерът Шери, както и споменатият вече шофьр Хари. Гарантирам ви, че никой от тях няма да ви стане любимец.
Бандитите са малко по-интересни и запомнящи се. Обезобразеният Крантор, както и красавецът Феликс по-всяка вероятност ще ви направят по-голямо впечатление. Те са безскрупулни изроди, за които убийството и шантажа са начин на препитание.
Костенурката естествено присъства, но това е личност, която ще оставя да си седи на сянка. А от могъщата Организация, която ръководи, не бях впечатлен.
Краят на произведението също е изумен. Абсурди и нелепици без никаква тежест. Драмата отсъства нацяло. Няма и фактор, който да възпроизведе някаква емоция. Така евентуалните наслади, идващи от ръкопашните схватки и престрелки, биват олекотени, че и дори обезличени.
От много дрънкане по темата файда обаче аз не виждам. Заключението е ясно - книжлето е сред най-слабите на Чейс. А ако някой все пак се чуди защо тогава съм поръчал първата книга, ще му отговоря: защото си мислех, че имам всички книги на този толкова обичан автор и като разбрах, че тази ми липсва, почна да не ме свърта на място.
Лична оценка: 2.8/10
Богаташът Дон Миклем, добър приятел на Гидо, разбира за ситуацията, но заключението му е, че най-вероятно става дума за неуместна шега. Впечатлението се засилва и от факта, че писмото е подписано от накой си Костенурката.
Решението е просто - Дон и шофьорът му Хари ще идат на гости у къщата на Ференчи, малко преди уречения час за предаване на парите, на въпросната дата. Целта е да се вдъхне кураж на наплашения домакин, както и да се докаже, че това е леко пресолен майтап. Уместно е да се спомене, че по принцип и самият Гидо Ференчи не иска да се раздухва около случая.
Дон Миклем дори и не подозира обаче с каква сила си има работа. В резултат изнудваният е убит. След намесата и на полицията работата ставя дебела, а Миклем няма как да не се чувства отговорен за трагедията. За разполагащия с големи ресурси богаташ най-важна мисия става намирането и разобличаването на въпросната Костенурка.
Това не е чак толкова важно обаче. По-важно е да се знае, че кратката кримка е неочаквано фиаско. Джеймс Хадли Чейс е неузнаваем и нямам понятие ккво си е мислел, съчинявайки що годе интересна фабула, но натъпкана до козирката с елементатизми от всякакъв характер.
Първо: кой е Дон Миклем? Никакви обяснения. Богаташ, който си рискува живота, изправяйки се срещу гангстери и то със знанието на Скотланд Ярд. Абсурдно е, приятели. Сигурно в първата книга има някакви разяснения около въпросната личност, но това не оневинява автора, защото не е правилно цял роман да четем за безинтересен централен персонаж.
Помощници на Дон са неговата секретарка Мариан, камериерът Шери, както и споменатият вече шофьр Хари. Гарантирам ви, че никой от тях няма да ви стане любимец.
Бандитите са малко по-интересни и запомнящи се. Обезобразеният Крантор, както и красавецът Феликс по-всяка вероятност ще ви направят по-голямо впечатление. Те са безскрупулни изроди, за които убийството и шантажа са начин на препитание.
Костенурката естествено присъства, но това е личност, която ще оставя да си седи на сянка. А от могъщата Организация, която ръководи, не бях впечатлен.
Краят на произведението също е изумен. Абсурди и нелепици без никаква тежест. Драмата отсъства нацяло. Няма и фактор, който да възпроизведе някаква емоция. Така евентуалните наслади, идващи от ръкопашните схватки и престрелки, биват олекотени, че и дори обезличени.
От много дрънкане по темата файда обаче аз не виждам. Заключението е ясно - книжлето е сред най-слабите на Чейс. А ако някой все пак се чуди защо тогава съм поръчал първата книга, ще му отговоря: защото си мислех, че имам всички книги на този толкова обичан автор и като разбрах, че тази ми липсва, почна да не ме свърта на място.
Лична оценка: 2.8/10
Коментари
Публикуване на коментар