Струва ми се, че предизвикателството пред Слай и компания е прекалено слабо. Айде в първата част това мина, да кажем, че там интересното бе да видим толкова много любимци на едно място. Но след като вече това се случи ми се искаше в продължението тези любимци да видят малко повечко зор докато вършат това, което умеят най-добре - демек докато мачкат, бухат и избиват врага.
Иначе като цяло "Непобедимите 2" може да се опише с една дума - подобрение. Подобрението спрямо лентата от 2010-та е голямо - откъм режисура, операторска работа, екшън сцени и експлозии, лафове и шеги, очевидно е по-мащабен, с повече звезди. Саундтракът и сценария са двата компонента, които, не че бих оплюл, но определено не са мръднали от положението, в което се намираха през 2010-та.
Новата мисия на бандата наемници, предвождана от Барни Рос (Слай), стартира малко доброзорно. Мистър Чърч (Уилис) хваща на тясно Барни и му дърпа една култова реч, по време на която пък Слай вкарва няколко изражения запазена марка, в която го изкарва длъжник. Разбира се, събитията от "Непобедимите" до известна степен му дават пълно основание да го направи. Чърч иска от коравите наемници да свършат малко работа за него, с което ще счита, че са квит. Лесна работа, като разходка в парка, както казва самият той.
Нещата обаче леко се пообъркват и по време на въпросната мисия Барни губи човек от екипа. Младо момче, снайперист (поне 500-тотин лева заплата му дават), убит от ненадейно изскочилите Вилейн (Ван Дам) и шайката му мършояди. От тук нататък за нашите хора вече нищо друго освен жаждата за мъст няма значение. Наемниците тръгват да разпердушинят организацийката на Вилейн, а в хода на осъществяването на плана си разбират, че убийството на младия снайперист е само едно от прегрешенията му. Вилейн се снабдява с плутоний, представлявайки заплаха за обществото.
Едно от най-интересните неща свързани с филма е българската диря. Освен, че в голямата си част той е заснет в България, в него на няколко места може да се чуе родна реч. Няма как лицата ви да не се разлеят в усмивки при знаменитата сцена в селския хоремаг, или пък в църквата, където заблудени глупци се правят на катили на Кристмас (Стейтъм). На няколко места обаче, където родни участници - не искам да се изсилвам, наричайки ги актьори - си отварят устите, лентата заприличва повече на евтина българска продукция, отколкото на многомилионен летен блокбaстър. За щастие тези сцени са редки и траят едва по няколко секунди, така че изтърпяването им всъщност не е проблем.
За актьорския състав не виждам смисъл да говоря излишно - съставен е предимно от лица, доказали се с времето и бетонирали статута си на екшън икони. Тук без да се напрягат изнасят прекрасно шоу в техен стил, като освен жестокия екшън, който ни поднасят, се иронизират един друг или пък самите себе си и доказват, че определението звезди важи в пълна степен за тях. Пък дори и да не можем да наречем чак всички по този начин, надали има човек, който да не признае безсмъртните великани в жанра - Шварца, Слай и Уилис.
Новите лица са няколко, но най-важнотро е, че се вписват добре в общата картинка. Норис се вясва колкото да пусне две три тънки, с което да покаже, че освен Легенда е и пич. Ван Дам е злодеят, а битката му със Сталоун в края е, смея да твърдя, нещо специално. Младият снайперист, който бързо бързо капитулира е Лиъм Хемсуърт, по-малкият брат на известния най-вече с ролята си на Тор Крис Хемсуърт. И накрая имаме и някаква женска, без която можеше да минем преспокойно.
Екшън сцените са много, все стегнати, все яки. Тупаници, престрелки - до откат. Лафовете късат, разсмиват. Саймън Уест не е случаен режисьор и въпреки, че във филмографията му могат да бъдат открити невъобразими тъпотии, то "Непобедимите 2" е от филмите, с които би трябвало да се хвали.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар