Последното нещо, което обаче смятат да правят за вечерта е да си стоят мирно и тихо в спокойната си стая. Наточени и заредени с настроение излизат в бар, където притежаващите акъли с размера на аспиринче кокони, успяват да привлекат вниманието върху себе си със завидна лекота. След пукница, флиртове и скандал с местен сваляч Стефани и Ели се добират до стаичката си за отдих, но не щеш ли се успиват и изтърват рейса си. ОК, нищо кой знае какво не е станало, ще хванат следващия. Но тук идва ред на изтрещялото и изчерпателно обяснение, защо не могат да направят това - следващ рейс нямало. Тълкувайте по желание.
Започва вайкане и суетене и чудейки се какво аджеба да правят идва една от най-интересните сцени, вярвам за всички представители на силния пол. Двете кокони излизат сред природата и в запустял район хвърлят всички дрехи и задръжки. По бански на припек - силен коз, целящ да замаже кусурите на филма. Следва скандал, който смятам си заслужава вниманието заради правдоподобното му пресъздаване.
От тези скандали, в които в обикновен разговор казваш нещо не на място и засягаш събеседника. Той да не остане по назад отвръща една идея по-остро и така се стига до логичния финал, след който казали си вече по някоя друга грозна обида , участниците в диалога поемат в различни посоки. На кой не се е случвало? Така двете най-добри приятелки изморени и изнервени от дребниите неща в жовота се посдърпват и разделят.
За да се случи нещо най-сетне в този филм младата, розгонена махмурлийка Ели изчезва. Повярвайте, не в резултат на фокус. Вярно, че от там нататък действието става по-динамиично, но от друга страна и предвидимо.
Стефани започва акция по издирване на приятелката си, към която се присъдинява Майкъл - американец, с когото Стефка се запознава намясто. Уведомява местната полиция, представлявана от грозно ченге, с повече от криминално излъчване. Нашата мадама припка и подскача наляво надясно, но факта е един - не знае на кого може да се довери.
Полицаят през цялото време се държи дръпнато и незаинтересовано, като силно напомня на българските си колеги. И вместо да вземе работата присърце той само обяснява на обърканата девойка, че нищо не е станало и просто е изморена. Демек бягай, наспи се и като се събудищ ще видиш, че всичко е наред.
Стефчето се озовава в много неудобна ситуация и заобградена от съмнителни типажи, гледащи я подозрително и злобно, решава да поеме всички евентуални рискове, но да намери красивата си и глупава приятелка, заради която са на това дередже.
И може би цялата тази кашичка щеше да е страхотно изживяване за драгия зрител, ако не бе толкова банална. Гледана вече стотици пъти една и съща история, периодично показвана пак и пак, но под различни заглавия.
В плен на простотата е предвидим от първата до последната минута филм. Кух като войнишка манерка, лишен от каквито и да е стряскащи моменти. Напълно неоправдаващ жанровото си определение и разчитащ най-вече на прелестите на крехките парчета месо Амбър Хърд и Одет Юстман.
Поне актьорите са осъзнали очевадния факт, че се снимат в долнопробна продукция и няма да участват в борбата за оскарите с изпълненията си, от което могат да се изцедат два плюса - не се пънат особено и не преиграват.
Лична оценка - 3.3/10.
Коментари
Публикуване на коментар