Така че много здраве ви желая, скъпи читатели на този блог, придружено с щастие и щипка късмет! И много хубави книги за четене, да не може да се отървете от тях!
За мен дойде време за малка равносметка в книжно отношение. Реших да ви представя двайсет и петте книги, които ми харесаха най-много през миналата година. Надявам се е ясно, че не става дума за нови книги, прясно излезли - никога не съм гонил такава актуалност, а за заглавията, които са ми минали през ръцете, независимо от годината на издаване, жанра или някакъв там друг критерий.
Класацията не е 100% коректна, защото ще включа само заглавия, които съм представил вече в блога. Това не е особен проблем сам по себе си, така или иначе откак съм стартирал през месец март 2017-та, няма произведение, което да съм прочел и да не съм отразил. Въпросът е, че до началото на март 2017-та имам четени едни около петнайсетина книги, за които не помня кои са. Абе бял кахър в крайна сметка, просто отбелязвам.
Сега към класацията - разгледайте и ако сте пропуснали нещо, щом то е тук, значи малко или много си струва.
25. Дейвид Едингс - "Пророчеството"
24. Анджей Сапковски - "Кулата на лястовицата"
23. Робърт Шекли - "Измеренията на чудесата"
22. Джеймс Хадли Чейс - "Наемникът"
21. Ю Несбьо - "Прилепът"
20. Жозе Сарамаго - "Слепота"
19. Стивън Кинг - "Трите карти"
18. Иван Голев - "Пляс-пляс ръчички"
17. Пиер Бул - "Планетата на маймуните"
16. Хауърд Лъвкрафт - "Некрономикон"
15. Анджей Сапковски - "Време на презрение"
14. Майкъл Конъли - "Ехо парк"
13. Джо Хил - "Рога"
12. Ю Несбьо - "Червеношийката"
11. Борис Акунин - "Статски съветник"
10. Майкъл Конъли - "Хорът на забравените гласове"
09. Майкъл Конъли - "Завръщането на Поета"
08. Патрик Нес - "Часът на чудовището"
07. Филип К. Дик - "Мечтаят ли роботите за електроовце"
06. Стивън Кинг - "11/22/63"
05. Петър Делчев - "Трънски разкази / Балканска сюита"
04. Борис Акунин - "Коронация"
03. Майкъл Конъли - "Мъртво вълнение"
02. Борис Акунин - "Декоратор"
01. Милен Русков - "Чамкория"
Не виждам нужда от разяснения. Подредбата красноречиво говори за литературния ми вкус или неговата липса, ако щете. Ще завърша с цитат от класиката на Милен Русков "Чамкория", който особено много ме радва:
"А па може би и никога не е требвало да работим! Може би е требвало да станем разбойник, да откраднем един път завинаги каквото ми требва в живота или да умрем, и толкоз! Или едното, или другото! А не да работим така ден след ден и ден за ден, докато вече съвсем изкуфеем и се преебем и се пребием некъде. Може би аз направих голема грешка, че въобще тръгнах да работим. Може би всички правят тая грешка. Обикновените хора. Те затова и си остават обикновени хора я! Немат замах, немат въображение. Ден за ден."
Коментари
Публикуване на коментар