Слава (2016)

На пръв поглед всичко започва като един обикновен работен ден за кантонера Цанко Петров. Само така започва, защото докато работникът извършва рутинна обиколка на железопътните релси, се натъква на безпризорно, безнадзорно и безпрдонно разпръснати български левове. Голяма купчина от тях се валя по релсите, както по тревата и близките храсти. Не знам какво му е минало през ума на виделия се в чудо кантонер, на самият мен не ми е ясно как бих постъпил в подобна ситуация, но Цанко сигнализира на властите.
След тази случка неизвестният дотогава мъж, става мини знаменитост, защото случаят бива доволно отразен. От министерството на транспорта спретват церемонийка и лично министърът награждава Цанко с чистак бърсак нов часовник. Освен това кантонерът е обявен за съвестен, честен работник, който на всичко отгоре бил и герой.
Всичко минава и заминава, но след няколко дни Цанко констатира, че новичкият му часовник не работи, а старият, който му е взет от PR-а на министерството на транспорта Юлия Стайкова все още не му е върнат. Скромният работник започва да звъни телефони, търсейки единствено своето.
"Слава" е български филм, за чието съществуване дори не подозирах. Това обаче не ми попречи да му се насладя, защото той ни предлага една силна история, която е поднесена професионално и засяга важни въпроси, които в повечето случаи са и неудобни.
В продукцията няма добри и лоши. Има хора с работа. Кариеристи, които гонят своите си цели. Разните му там PR-и гледат да се слагат на властта. Политиците имат за цел да се покажат във възможно най-добра светлина, че да трупат точки пред избирателите. Журналята и телевизионните водещи се интересуват от рейтингите. Къде всъщност в тази картинка е мястото на обикновения човек, ако ще да е обявен и за герой? Много често той бива буквално забравен.
Не че Цанко е представен като някакъв извънземен добряк. Той е един обикновен човек, който не страда от прекомерно наличие на интелект, живее самотно и порокът изобщо не му е чужд. Особено в държава, където наивността и лесната манипулируемост също се броят за пороци.
Добре е развит и персонажът на PR-ът Юлия Стайкова. Тя е работеща жена, към която се отнасят с уважение. Обича да командори и постоянно разговаря по мобилния. В личен план ситуацията и също е напрегната, понеже ходи, придружавана неизменно от съпруга си, на гинеколог, където се подлага на процедури за забременяване.
Стефан Денолюбов и Маргита Гошева са актьорите, които ще спомена, понеже тях наблюдаваме предимно. Не че останалите не се справят, такова нещо няма - откъм актьорски изпъкнения всичко е наред. Обаче лично на мен голям кеф ми направи малката роля на чудесния Китодар Тодоров. Той го играе загриженият мъж на Стайкова. Отличник е.
Лична оценка: 7.5/10