Ю Несбьо - "Червеношийката"

Когато Хари Хуле не отива в чужбина, чужбината идва при него. Нещо подобно се случва в третия роман за понякога трезвия, добре познат ни инспектор, защото за разлика от първия случай в Австралия и втория в Тайланд, сега Хари действа изцяло на родна почва - в Норвегия.
Добре де, ама на визита в родината му идва не филанкишията, а президентът на САЩ. Имайки предвид, че това е персона, предизвикваща повишен интерес, и която не страда на липса на внимание от страна на атенатори, то следователно охраната трябва да е желязна. Хари е разпределен на пост и още в началото на книгата ни е напомнено, че работата на полицая не е просто да разхожда униформата, ами и да взима трудни решения. Понякога за кратък срок от време.

Следват логични от политическа гледна точка и доста необясними от пияно-гузно такава назначения. А Хуле започва да бъде кофти подмятан - от политици, шефове, съдбата... После как да го изкараш лесно от кръчмата?
Вече старши инспекторът обаче попада на случай със закупена пушка "Мерклин", която е сред най-търсените оръжия за атентати, в който интуицията му подсказва, че трябва да дълбае. Новият му шеф Майрик му възлага друга задача свързана с неонацистите в страната и техните настроения, която може би не е по-маловажна, но Хари решава да се довери на шестото си чувство и докато разбулва мистерията около своя случай, попада на история, чиито събития са започнали преди повече от петдесет години.

Авторът отново е зъл към важни и обичани от своя главен персонаж хора. Успял е да натовари с доста негативен емоционален багаж Хуле, включващ фази като колебания, разкаяние, гузна съвест, чувство за вина, несигурност. Тежка участ, която сякаш изисква повишаване количеството на алкохола.

" Както винаги, когато личният му живот го поставяше под напрежение, той потърси утеха в работата си. Обичайно за някои мъже - прочете го някъде. Вероятно затова прекара почивните дни в опит да създаде конспиративни теории и мисловни конструкции, с които да вкара всички случаи - пушката "Мерклин", убийствата на Елен и на Халгрим Дале - в обща тенджера, та да забърка една-единствена воняща супа. И това бе жалко."

Сюжетът на този интелигентен трилър далеч не е толкова прост, колкото го описах, така че позитивното е, че не издадох кой знае колко от съдържанието. Ще прочетете любопитни факти за някои видове птици, ще повисите с Хари Хуле по кръчмите. Ще бъдете въвлечени в скоростни и задъхани екшън сцени. Ще се насладите на безценни моменти с автомобила на старо на инспектора, който за да запали трябва или да е паркиран по надолнище или да бъде бутан.
Има драма. Има любов. Злодеят е сравнително труден за отгатване и е добре изпипан. Друг гадняр стои в сянка. Финалът е малко от типа
"Шшш! Тихо,
недей да казваш на никой".
А Хари си е Хари - добър полицай, който има куп чудесни качества, само дето понякога обърква пътя за работа и се озовава в местната кръчма.
Лична оценка: 8.6/10