Филип К. Дик - "Мечтаят ли роботите за електроовце"

Преди да кажа каквото и да е, първо ще ви помоля да си представите някоя година в далечното бъдеще. Това се налага, защото действието в научнофантастичния роман на Филип К. Дик "Мечтаят ли роботите за електроовце" се развива през 1992-ра година, а все си мисля (без да съм сигурен), че тогава такива неща като хуманоидни андроиди, използвани за труд в изключително кофти условия, е нямало. След като оправихме годината преспокойно мога да се впусна в накъсан преразкз на сюжета, без излишни разсъждения, понеже произведението е брутална класика и нямам намерение да се излагам.
След последната световна война човечеството масово се изнася от земята, понеже условията за живот на познатата ни планета са рязко влошени. Радиоактивен прах навсякъде и поголовно измиране на животинските видове са сред основните отличителни белези, обрисуващи сегашната ситуация.
Рик Декард е служител към полицейското управление на Сан Франциско, по-точно наемен убиец, който преследва и отстранява избягали андита, като за всяко елиминирано получава по хиляда долра над скромната си заплата. А като всеки нормален човек и той има нужда от пари, най-вече за да може да си позволи да притежава и да се грижи за животно. Разбира се Рик и в момента е собственик на овца, но тя е електрическа и този факт сериозно го тормози. Да не говорим пък за настроенията на жена му, която все по-често изпада в тежки депресии.

"Що за свят е това - чудеше се Рик - където андроид предлага помощта си на един наемен ловец?"

Е, късметът се усмихва на Декард, защото шефът му го привиква в офиса си, натоварвайки го с отговорна и опасна задача. На земята са пристигнали шест андроида от последния и най-усъвършенстван засега модел Нексъс-6, който е много трудно да бъде разпознат и определен. За наемния убиец остава да подложи обектите на Войт кампфовия тест и при положителни резултати да действа. Но Рик винаги трябва да има едно на ум - преди да бъде поверена нему, тази задача е била възложена на Дейв Холдън, който е по-старши наемен убиец от него. Последният явно е проявил невнимание и сега се намира в болница.
Джон Изидор е другият персонаж с по-обстойно участие в романа. Той е особен или с други думи малоумен, но мен много ме кефи определението използвано от автора - пилешка глава. Такива като него нямат право да емигрират, та обърканият глупец обитава изоставена сграда в покрайнините, като дори ходи на работа в служба за поправка на електрически животни. В един радостен за Изидор ден, той осъзнава, че порутената и засипана с кипъл сграда, в която живее явно не е чак толкова необитаема. Телевизорът в съседство се чува, явно е че става дума за съсед. А какво е прието да направи добрият комшия? Да се запознае с новонастанилия се като му занесесе прясно мляко, захар или малко маргарин, примерно.
Разрухата и разпадът ни заобикалят. Радиоактивният прах се сипе необезпокоявано. Условията за живот не са никак приятни и по-далновидните са потърсили убежище на други планети. Производството на адроиди е в своя пик, но понякога роботите въстават и се обръщат срещу създателите си. На хората от земята им носи утеха вярата и единението с Мерсер, докато по телевизора гърми жизнерадостният глас на Бъстър приятелчето. В един такъв свят е важно човек да избистри мечтите си и да намери начин за постигане на целите си. За Рик Декард нещата изглеждат прости. Това е само на един пръв и много повърхностен поглед.
Лична оценка: 9/10

Коментари