Дейвид Едингс - "Пророчеството"

Прологът на фентъзи романа ни запознава с легендата за седемте бога, които обитавали света в неговите ранни години. Те се движели сред хората, като това били времена, в които човешките раси не познавали разделение.
Алдур, може би най-мъдрият сред боговете, изваял камък, наречен Кълбото на Алдур, с който можел да прави чудеса. Завистливият му брат Торак обаче поисква да притежава тази мощ и за това открадва Кълбото. Последствията са почти фатални за завистника, защото силата на могъщия предмет едва не го убива - лявата част от тялото и лицето на Торак биват изгорени и обезобразени.
Ученикът на Алдур, вълшебникът Белгарат, заедно с няколко спътника, измежду които Рива Желязната хватка, успяват да си върнат Кълбото. Рива го поставя в дръжката на меч и обещава той самият, а след него и наследниците му, да го пазят, а обещанието на Белгарат е, че ще следи действията на обезумелия от гняв Торак.

След няколко хиляди години историята ни пренася в Сендария, по-точно във фермата на Фалдор. Там срещаме умното и будно момче Гарион, което израства без майка и баща, изгледано единствено от леля си Поул. За Гарион са истинско удоволствие часовете прекарани с леля му, но освен тях той отделя и много време в игра с деца на своята възраст, а истински се наслаждава на посещенията на мистериозния възрастен мъж, който умее да разказва истории. Освен това умение, ошлайфано до съвършенство, беликосият и белобрад господин Улф, кръстен така от Гарион, обича да хапва от гозбите на Поул, а за капак - не бяга от пиячка.
Мирното съществуване на четеринайсетгодишния Гарион обаче е на път да приключи, защото след няколкогодишно отсъствие, господин Улф се появява във фермата на Фалдор, с изражение на силно разтревожен човек. Нещо съдбовно се е случило, откраднат е предмет с изключителна важност, а възрастният мъж преследва крадеца. За Гарион е опасно да стои повече във фермата, така че господин Улф, леля Поул и момчето напускат това толкова тихо и мирно място. Придружава ги Дурник, който пък е местният ковач, описван като типичен сендарианец - прям и честен мъж, още практичен и човек на чиято дума може да се разчита.

"Пророчеството" е книга първа от поредицата Белгариад, а Дейвид Едингс е създал класическо фентъзи, чието начало е повече от обещаващо. Стилът на автора много ми допадна, защото рязко се различава от този на по-модерните писатели в жанра, като Джо Абъркромби и Марк Лорънс, да речем. Няма го този гламав цинизъм, тази агресия на всяка цена да има нещо кърваво, било със смисъл или без. Няма го и безкрайното разтягне на локуми, така типично за първия от току що упоменатите творци.
За сметка на това получаваме много добре излети основи, на които ще стъпят следващите романи от сагата. Тук преди всичко са ни представени отлично развитите главни и второстепенни герои. Както е загатната и важността на намирането на задигнатото, за света изграден от Дейвид Едингс.

От Гарион е очевидно, че ще се чака много. Момчето е перфектен разузнавач с остър ум и премеждията му сто на сто няма да се изчерпят само с лов на глигани или някое и друго изрепчване на по-възрастните. Потенциалът за бъдещо доразвитие тук е огромен и силно се надявам да бъде оползотворен.
Момчето ни е показано като объркано дете, което съзрява рано. Момче, което не знае кой всъщност е, кои и какви са били родителите му, кой е госпидин Улф, коя е леля Поул, какво търсят, накъде отиват... Въпросите сякаш са безкрай, а на големите не им се обеснява, те знаят само да командват и забраняват.
Поул е много силен женски персонаж. Красива и властна, това е жена с мнение, която е свикнала да внася ред в работата си. А когато пък каже нещо, то обикновено трябва да бъде изпълнено. Тепърва силата и ще ни бъде разкрита.
Господин Улф е един доста разчупен Гандалф. Поне за него ми напомня. Отново имаме съчетани мъдрост и спокойствие, решителност и стаена мощ, но тук персонажът се усеща и като лека закачка с героя на Толкин, като от това ни най-малко не се губи от очарованието на образа. Отново - по нататък трябва да видим повече от  така наречения господин Улф.
Силно се надявам Дейвид Едингс да ни  е приготвили нещо небикновено с обикновеният на пръв поглед Дурник. Така да се каже, тук очаквам изненади. Засега имаме повечко тишина относно ковача. Казват, че тихите води са най-дълбоки...
С това обаче героите в приключението не се привършват. Ще срещнете силно окосмения гигант Барак и неговия приятел и сподвижник - остроносия шоионин Силк. Ще се озовете в изисканата компания на крале и кралици. Ще ви бъде предсказано бъдещето от лудата вещица. Ще присъствате на тайни срещи, на които се взимат съдбоносни решения, а в центъра на събитията стои Гарион, който малко по малко събира информация, било за себе си, роднините си или важноста на мисията.
Злодеят в книгата е мургът Ашарак, който успява да всее смут, но бих казал, че е далеч от ултимативното зло. Въпреки, че не бива да забравяме кого търсят господин Улф и компания - неизвестния за нас крадец. А някъде там може би дебне и избеснелият бог Торак. Или това е било само легенда?
Не мога да кажа, че романът е преситен от действие, но това в конкретния случай не е и нужно. Целите на първа част от епиката са постигнати и аз станах фен, дето се казва одма. "Пророчеството" се усеща като начало, което дава заявка за още по-силни емоции и преживелици в бъдеще.
Лична оценка: 7.9/10