Любими цитати от любими книги: Улям Питър Блати - "Заклинателят"

Подбрал съм няколко момента от този шокиращ роман на ужаса, най-вече, за да ви припомня колко велик е той всъщност. Далеч съм от мисълта, че с няколко извадки това ще се разбере, но който го е чел знае и може да се надъха за препрочитане. Съмнявам се да има хора, които да са фенове на книжния ужас и да са пропуснали шедьовъра на Уилям Питър Блати, а ако има такива, то ще е поради слаби нерви, това наистина не е книга за всеки.

"Крис обясни. Веднага след рождения ден на Ригън — когато Хауърд не се обади — тя забеляза внезапна и коренна промяна в поведението и настроението на дъщеря си. Безсъние. Раздразнителност. Гневни изблици. Рита. Хвърля. Крещи. Не иска да яде. На всичко отгоре сякаш страдаше от излишък на енергия. Непрестанно се движеше, пипаше, въртеше се, тропаше, тичаше, скачаше. Заряза уроците. Измисли си въображаем приятел. Ненормални опити да привлича внимание.
— Например? — попита докторът.
Крис започна от тропането. Откакто през онази нощ провери тавана, тя го чу още два пъти. И в двата случая Ригън беше в стаята си, а когато Крис влезе, звукът спря. Второ, Ригън постоянно „губеше“ разни неща в стаята си: рокля, четка за зъби, книги, обувки. Оплакваше се, че „някой мърда“ мебелите. И най-сетне, на сутринта след посещението в Белия дом, Крис видя Карл в спалнята на Ригън да влачи бюрото от средата на стаята към предишното му място. Когато го попита какво става, той пак повтори „на някого му е весело“ и отказа да
обсъжда въпроса, но малко след това Крис завари Ригън в кухнята да се оплаква, че нощем, докато спи, някой мести мебелите. И това, обясни Крис, потвърди подозренията й. Очевидно всичко това бе дело на самата Ригън."

"— Мислиш ли, че ще можеш да заспиш? — попита Крис.
— Не знам — отговори сънено Ригън. Беше се завъртяла на една страна гледаше стената с унесено изражение.
— Искаш ли да ти почета?
Момичето поклати глава.
— Добре тогава. Опитай се да заспиш.
Крис се наведе и я целуна, после отиде до вратата и изгаси лампата.
— Лека нощ, мъниче.
Вече излизаше от стаята, когато чу съвсем тихия глас на Ригън:
— Мамо, какво стана с мен?
Гласът бе отчаян и напълно различен от досегашното й поведение. За момент Крис се почувства потресена и объркана. Но тя се опомни бързо.
— Казах ти, Ригс, просто нерви. Трябва само да пиеш хапчетата още две-три седмици и знам, че ще се почувстваш отлично. А сега се опитай да заспиш,
миличка, бива ли?
Никакъв отговор. Крис чакаше.
— Разбрахме ли се? — попита тя.
— Добре — прошепна Ригън.
Изведнъж Крис забеляза, че е настръхнала. Тя разтърка ръката си. О, Боже, колко студено е в тази стая. Откъде идва това течение?
Тя отиде до прозореца да провери дали не духа през процепите. Не, нямаше нищо. Обърна се към Ригън.
— Топло ли ти е, скъпа?
Тишина.
Крис пристъпи към леглото.
— Спиш ли? — прошепна тя.
Затворени очи. Дълбоко и равномерно дишане.
Крис излезе на пръсти от стаята."

"Посред нощ Карас се събуди разплакан. Беше сънувал майка си. В съня стоеше до високия прозорец в Манхатън и я видя да излиза от метрото отсреща. Спряла на тротоара с книжна торба за покупки в ръцете, тя се озърташе, викаше го. Карас размаха ръка. Тя не го видя. Тръгна по улицата. Автобуси. Камиони. Враждебни тълпи. Обзе я страх. Тя се върна към метрото и заслиза по стъпалата. Карас трескаво изтича навън, извика я и заплака; не можеше да я намери; представяше си я
безпомощна и объркана в подземния лабиринт.
Изчака риданията му да стихнат и пипнешком посегна към шишето. Седна на кушетката и започна да пие в тъмното. Сълзите не спираха. Тази скръб бе като в детството му."

"— Щом така казвате — въздъхна унило Крис. — Но право да си кажа, докторе, не разбирам как тъй изведнъж се промени цялата й личност.
— Това е извънредно често при увреждане на темпоралния лоб и може да трае с дни, дори седмици. Нерядко срещаме агресивно, дори престъпно поведение. Всъщност промяната е тъй коренна, че преди двеста или триста години хората с увреждания на темпоралния лоб са били смятани за обладани от дявола.
— Какво?
— Смятали са, че в тях се вселява демон. Нещо като суеверна представа за раздвоение на личността."

"Лекарите се приближиха от двете страни на леглото. Продължавайки да се гърчи, Ригън отметна глава, изви гръбнака си като мост и изпъна подпухналото си гърло, от което излиташе неразбираемо гърлено мънкане:
— … мъсйокин… мъсйокин…
Клайн посегна да провери пулса й.
— Хайде да видим какво ти е, скъпа — кротко изрече той.
Изведнъж Клайн отхвръкна назад през стаята и едва не падна на пода. Ригън се бе надигнала и му нанесе яростен удар. Лицето се кривеше от свиреп гняв.
— Свинята е моя! — изрева тя с дрезгав и мощен глас. — Моя е! Стойте настрани! Тя е моя!
От гърлото й излетя писклив смях, после тя падна по гръб, като че някой я беше бутнал. Дръпна нощницата нагоре и разголи слабините си.
— Чукайте ме! Чукайте ме! — изкрещя тя към лекарите и започна трескаво да мастурбира с две ръце.
Задавена от сълзи, Крис избяга от стаята, щом видя как Ригън облиза пръстите си.
Зашеметен и потресен, Клайн отново пристъпи към леглото, този път по-предпазливо, а Ригън обгърна раменете си и нежно ги погали.
— О, да, перла моя — гукаше тя със същия странно груб глас. Очите й бяха блажено затворени. — Детенцето ми… цветето ми… перлата ми…
След това тя отново започна да се мята, бъбрейки неразбираеми думи. Изведнъж рязко седна и очите й се разшириха от безпомощен ужас.
Измяука като котка.
После излая.
После изцвили.
Внезапно се прегъна в кръста и започна да върти горната част на тялото си в бързи, напрегнати кръгове. Задъхваше се."

"Ригън отметна глава и се разкиска сатанински, после нададе вълчи вой.
Крис стовари длан върху ключа, после се обърна и видя трепкаща, черно-бяла картина като в забавен кадър: Ригън и двамата лекари се мятат по леглото сред хаос от преплетени крайници, диви гримаси, пъшкане и ругатни, вой, лай и отново онзи грозен смях. Ригън грухтеше и квичеше като прасе, цвилеше, после странният филм се завъртя все по-бързо, леглото жестоко се разтресе, Ригън отново извъртя очи и нададе пронизителен вопъл на ужас, изтръгнат от дъното на самото й същество.
Свлече се на леглото и загуби съзнание.
Нещо страховито и неописуемо напусна стаята."

"Вкаменена от ужас, притиснала с длани бузите си, Крис чу как демоничният смях се изпълни с нова злобна радост, когато от вагината на Ригън по белите ленени чаршафи бликна кръв. После див писък разкъса гърлото й, тя се хвърли към леглото и пипнешком посегна да издърпа разпятието, но Ригън погледна яростно майка си с променено до неузнаваемост лице, сграбчи я за косата и с чудовищна сила тласна лицето на Крис надолу към окървавената си вагина.
— А-а-ах, майката на прасенцето! — гукаше Ригън с гърлен, възбуден глас. — Лижи ме, лижи ме! А-а-ах!
После ръката, която държеше главата на Крис, рязко я отметна нагоре, другата ръка с един жесток удар в гърдите я отхвърли през цялата стая. Зашеметена от сблъсъка със стената, Крис чу как из спалнята отекна подигравателен смях."

"На записа Карас пита:
— Кой си ти?
И получава отговор:
Никой съм, никой съм.
Отново Карас:
— Това ли ти е името?
Отговор:
Нямам име. Никой съм. Мнозина. Остави ни на мира. Остави ни на топло в тялото. Недей [неразбираемо] от тялото в пустотата, в [неразбираемо]. Остави ни. Остави ни. Остави ни на мира. Карас. Мерин. Мерин."

"— Мили Боже!
— Всемогъщи Отче наш…
Екзорсистът деловито вдигна ръка и без да бърза прекръсти трикратно челото на Ригън, продължавайки да чете текста от книгата:
— … Който изпрати Своя Единороден Син, за да смаже ревящия лъв…
Съскането престана и от разпънатата до скъсване уста на Ригън излетя страховит рев на бик.
— … избави от погибел и от ноктите на Сатаната това човешко създание, сътворено по Твой образ и подобие…
Ревът се усилваше, пронизваше плътта и разтърсваше костите.
— Боже, Създателю наш… — Мерин спокойно вдигна ръка и притисна края на епитрахила си към шията на Ригън, продължавайки да се моли. — … от чиято мощ Сатана рухна като мълния от небето, всей ужас в звяра, който съсипва лозето Ти…
Ревът спря и изпървом настана звънтяща тишина, после гъста и зловонна зеленикава каша бликна на тласъци от устата на Ригън и плъзна надолу по ръката на Мерин. Но той не я отдръпна.
— Нека прокуди могъщата Ти десница този зъл демон от Ригън Тереза Макнийл, която…
Карас смътно чу как вратата се отвори отново и Крис изскочи от стаята.
— Прогони този преследвач на невинните…"

"Глух удар разтърси стаята. След това още един. После упорит, отмерен трепет плъзна из стените, из пода и тавана, туптейки с бесен ритъм като удари на огромно болно сърце.
— Върви си, чудовище! Мястото ти е в самотата! Домът ти е гнездо на ехидни! Падни и пълзи с тях! Сам Бог ти повелява! Кръвта на…
Зловещите удари се засилваха, ставаха все по-бързи.
— … Заклевам те, древен змей…
И по-бързи…
— … в името на съдника на всички живи и мъртви, в името на твоя Творец, Творецът на битието…"