Джон Стайнбек - "Благодатният четвъртък"

Направих ужасна глупост. Не бях чел нищо от Стайнбек и без предварително да се информирам, директно започнах с "Благодатният четвъртък". Чак след малко над деветдесет изчетени страници се усетих, че нещо не е както трябва.
Влизам в уикипедия и гледам, че романът се водел продължение на "Улица Консервна". Ясно, че прологът на тази го загатва, ама аз хич не се усетих в началото, че "Улица Консервна" е на същия автор.
Чудех се какво да правя. Мразя да оставям книга недочетена и за това реших да си дочета почнатата, пък по нататък да видя и първата. Е след прочита на "Благодатният четвъртък" съм сигурен, че до "Улица консервна" няма да допра. Понеже сглупих да започна от втората ще завиша оценката в края с една единичка. Да видите, че и аз съм човек.

Сега, защо не ми хареса. Това не е моят жанр.
Остро се разминава с представите ми за хубава книга. Не отричам, че е добре написана и четивна, но случващото се между страниците е твърде малко, не ме интересуваше, а в центъра му стои една любовна история, облечена в съмнителна романтика и обляна в лиготия.

"- Фауна ще ме убие - простена Сузи. - Врата ми ще извие. Док, Вие не заслужавате шантавите приказки на една уличница. Не заслужавате.
- Истината си е истина. Няма значение кой я казва.
- Док, никога през живота си не съм се чувствувала тъй долна. Разсърдете ми се, Док!
- Защо да Ви се сърдя? Може би Вие сложихте край на една голяма глупост. Вие унищожихте един глупак в зародиш."

Най-интересните събития се въртяха около Док, Сузи и Хейзъл. Първият се занимаваше с мекотели и влечуги някакви, за които трябваше да напише труд. Втората, горката, жива да я ожалиш, че не ставала за проститутка. А третият ни обремени със страданията си, покрай нещастната си съдба да бъде следващия президент на Америка.

Разговорите между жителите на улица Консервна ме отегчаваха. Доста често ми се случваше да се чувствам все едно съм в компания, чиито теми са ми безинтересни или пък не разбирам, но от уважение си мълча.
Стайнбек е извел простички истини за живота в доста прилични по големина абзаци и това е нещо, което уважавам. Но пълнежът в произведението му не ми се понрави. Цели глави, от които не видях никаква полза. Да не говорим, че действията на привличащите се Док и Сузи на места ми стояха напълно нелогични.

Допускам че персонажите са известни на челите "Улица Консервна" и за тях са си напълно развити. Допускам, че тук пристигнлата Сузи е интересна донякъде... Може би голяма част от действието пък е някаква голяма метафора, но разберете ме и мен - i don't care!
Не се интересувам въобще от статута на което и да е литературно произведение, ако ще да се води и за световна класика. За мен е важно единствено дали ми носи наслада по някакъв начин. Тук магията определено не се получи. С огромно съжаление трябва да призная, че първата ми среща с творчеството на Стайнбек се оказа болезнена греда.
Лична оценка: 4/10