Борис Акунин - "Коронация"

Москва се готви за коронацията на цар Николай II. На гости на царя идват всички от семейство Романови, в очакване на величествената церемония. Настроението е превъзходно, но неочакван инцидент поставя членовете на династия Романови в меко казано трудна ситуация.
По време на най-безобидна разходка, посред бял ден група бандити напада децата на Велик княз Георгий Александрович, чичo на Николай II, Ксения Георгиевна и малкия и брат Михаил, които са придружавани от учителката Емилия Деклик, както и от потомствения иконом на княза Афанасий Зюкин. По случайност се намиса Ераст Фандорин, който отдавна е по следите на безскрупулните бандити, като само той предотвратява още по-лош развой на събитията, но трагедията е факт - малчуганът Михаил, братовчед на царя, бива отвлечен.
Много скоро до потърпевшите пристига писмо с искане за откуп. За свободата на детето се изисква Орлов, елмаз, без който коронацията на практика е невъзможна.

Този път срещу Фандорин се изправя митичната фигура на доктор Линд. Ераст Петрович го знае като най-великия престъпник, срещу когото се е изправял. Инженер, стратег и виртуоз в злодеянията.
Борис Акунин намира удивително добре работещ начин да ни представи осмата част от приключенията на Фандорин - през погледа на потомствения иконом Афанасий Зюкин, който е на служба при Велик княз Георгий Александрович. Всикчо, което се случва пред и около Зюкин пристига до нас, читателите, но пречупено през призмата на неговия светоглед.
Заклет ерген, Зюкин е човек на принципите. Притежава изключително строг морален кодекс, както и закостенели, към днешна дата бих казал направо нелепи, разбирания за нещата от живота.
За него докосване до нечия ръка, разгърдена гръд или дръзка приказка са прояви на фриволност и въпиюща неделикатност. Досетете се как горкият иконом приема гледките на побой, мръсните думи и разпасаното поведение на някои от князете - за него това са кошмарни сцени, които водят до безсънни нощи.

Фандорин сега е никой. Да, той е главният герой на романа, но се усеща също и като гост. Описан е като шарлатанин, Дон Жуан, авантюрист, нечистоплътен тип, на който вяра не може да се има... Но за мен Ераст Петрович бе по-симпатичен отвсякога. А иронията на съдбата е отново непобедим фактор - така се случва, че помощник на статския съветник в оставка, макар да не го харесва въобще, става икономът Зюкин.

"-Значи действаме така. Вие к-като уж Фандорин следите гишето. Хората на Линд следят вас. Истинският Фандорин следи тях. Всичко е много просто, нали?"

Умението на автора да разсмива, докато се случват трагедии, вече е развито до съвършенство. Смял съм се с глас с разсъжденията на Афанасий, който е образ номер едно откъдето и да го погледнеш. След доза смях обаче драмата удря по-здраво, усеща се по-отчетливо.
Без колебания почвайте "Коронация". Изисканата атмосфера ще ви накара да се усетите някак по-елегантни, по-достойни, ако щете. Персонажите ще ви накарат да се влюбите, смеете, съмнявате. А доктор Линд наистина се оказва достоен противник на бившия чиновник за специални поръчения.
И акана за финал - много ме хвана яд как слугата на Фандорин Маса изчезна така внезапно от приключението!
Лична оценка: 9.5/10