Уилфред Джеймс убива жена си през 1922-ра година. Година, в която един мъж се гордее най-вече със земята си и сина си.
Арлет, съпругата на Уилфред, притежава 100 акъра земя, която смята да продаде и да отпраши за града. Главата на семейството обаче твърдо не е съгласен с това, като идеята му е да обработва земята, а след време да я остави на сина си.
Виждайки, че жена му е непреклонна, Уилфред стига до крайност - навива пружините на сина си и двама убиват Арлет, след което я заравят в кладенеца на двора.
Адаптацията е жестока. Като почнем с чисто визуалната красота на филма, минем през разцепващите актьорски изпълнения, отбележим изтрещелия психарски саундтрак, та стигнем до ненормалното внушение на страх. За сценарий няма да говора, новелата на Краля говори повече от красноречиво, а тук тя е уважена.
Филмът може условно да се раздели на три части:
- преди смъртта на Арлет;
- след нейната смърт и преди бягството на Хенри;
- след бягството на Хенри.
Хубавото е, че и трите запазват високото качество и нарушаване на темпото или структурата на продукцията не се усещат.
Томас Джейн се развихря с изпълнението си. Това е същият тип, който показа, че е актьор, тежащ си на мястото още в "Мъглата", пак по разказ на Стивън Кинг. Феноменален е - космат, потен, дрипав, мръсен, плюещ, с провлаченото произношение, с лошия си поглед... Пълно село, ама по най-добрия възможен начин. Не че останалите в каста не са OK, напротив - супер са, но Томас Джейн в ролята на Уилфред Джеймс е скандален.
Това е трета екранизация по Стивън Кинг в жанра хорър за тази година. "То" го отразихме, "Играта на Джералд" също и въпреки, че и двата ми харесаха много, то "1922" определено е по-доброто предложение измежду трите. От вас остава само да намерите няма и два часа и да му се насладите.
Лична оценка: 8.3/10
Коментари
Публикуване на коментар