The Walking Dead (Season 7)

Спокойно мога да нарека "Живите мъртви" любима телевизионна поредица. След шест хитови, успешни и най-важното качествени сезона, зажаднелият за още и още зрител искаше нещо още повече. Разбрах, че феновете масово не са харесали края на шести сезон. Аз нямах подобен проблем. Още повече, че първа серия от седми е може би най-доброто, което поредицата досега бе предлагала.
Точно така, правилно разбирате накъде бия. Разглежданият тук сезон за мен е най-силният до момента и надскача най-вече с мащабност предходните. Останалите компоненти са си тук и не са отстъпили и на сантиметър - надъхващата актьорска игра; силният сценарий; любимите персонажи, чиито съдби да изстрадаме; семплият но въздействащ звук; перфектните зомбита; кървавият екшън. Не е малко, но ако трябва да отлича нещо, което изпъква над всичко - то това е атмосферата. Тази лепкава атмосфера, която след изглеждане на шестнайсет епизода накуп полепва по тялото и просто няма отмиване. Случващото се на екрана е толкова въздействащо, че човек може да си помисли, че реално навън, на улицата, ей там зад ъгъла, дебнат няколко тътрещи се мъртвеца.
Помните как свърши сезон шест, надявам се. Седми започва точно от там - Лусил, батата на Ниган, размазва на пастет главите на Ейбрахам и Глен пред очите на техните приятели. Рик и компания са на колене...
Така наречените Спасители, предвождани от откачалника Ниган, се оказват доста повече отколкото Рик е изчислявал. Какъв епичен провал. Какъв сблъсък с жестоката реалност.
 Нашите биват смачкани. Проснати на земята, гледащи как близки за тях хора умират, неспособни да направят друго, освен да плачат и да се сополивят. Лошите погледи също не се препоръчват...
Ниган решава да пожали животите на хората от Александрия. Условието е едно - отсега нататък да работят за него. Половината от всичко, с което се снабдят или намерят отива при главатаря на Спасителите.
Оказва се, че още няколко колонии живеят на същия принцип - преклонена глава сабя не я сече. Това са Хълма и Кралството. Рик Граймс и хората му имат вземане даване с обитаващите ги. Най-вероятно се досещате, че за да бъдат съборени Спасителите, решението е едно и то определено не е подчинение. Имайте малко вяра в Рик, по дяволите!
Няколко думи за злодя Ниган. Перфектна игра на Джефри Дийн Морган. Прилича на истински психопат, на който зло стечение на обстоятелствата му е дало възможност да има власт. Истински изрод, който обича да приказва, с различни интонации, като сменя настроенията плашещо бързо, но още повече обича да действа. Брутален е.
Ако сте изгледали всички епизоди дотук, то няма нужда да ви убеждавам, че новият сезон си струва. Повярвайте ми - колоритен е. В него има всичко - крал, тигър, а самият Исус се разхожда сред живи и мъртви.
Лична оценка: 10/10