Despicable Me 3 (2017)

В "Аз, проклетникът 3" върлият злодей Гру вече е борещ се с престъпността агент, който обаче се проваля във важна мисия и бива изритан от работа, барабар с жена си Луси, която пък му е и колежка. Докато двамцата сечудят как да ще се справят оттук насетне, пред дома им пристига особа с вест от особено значение - Гру има брат, който иска да се срещнат.
Оказва се, че Дру, братът на нашия злосторник, е негова противоположност с твърде весел нрав и благ характер. Та Дру моли Гру за помощ - желанието му е да бъде обучен в тънкостите на злодейството. В тази молба Гру съзира възможност да си го върне на баш лошковеца Балтазар Брат, заради който бива изритан от работа, и се съгласява.
Докато гледах "Аз, проклетникът 3" се чувствах като Аз клетникът. Нищо интересно не се случи, което да ме накара да не изпитвам досада. Смешките са предназначени само и единствено за малчуганите, а освен това представляват сцени с изтъркани клишета взети наготово от другаде и залепени едни до други. Опит за оригиналност не е правен, карано е мързеливата.
Злодеят Балтазар е по-скоро нелепа издънка. Миньоните се появяват с нужда и без нужда, но мен вече сериозно почват да ме дразнят. Те с нищо не помагат на сюжета, а са там, защото малките им се кефят неистово.
"Despicable Me 3" е по-добра анимация от "Миньоните", но имайки впредвид каква глупост бе последният, това в никакъв случай ме може да мине като хвалебствие. В доста парчета от саундтрака се чува виещият като чакал Фарел Уилямс, а това също не допринесе за душевния ми комфорт.
Отношенията между братята се наивно претупани. Пътят от запознанство, минавайки орез опознаване, скарване и сдобряване е изминат твърде бързо. А това, че са абсолютно противоположни като характери ни бе теърде очевидно натикано пред лицата.
Лична оценка: 4.5/10