В "Сайръс" става дума за Джон (Джон С. Райли), чийто личен живот е стигнал абсолютното дъно. Разведен от години с жена си, която вече има нов мъж до себе си и ще се омъжва повторно, Джон живее сам, не излиза никъде и е жалко подобие на човешко същество.
Поканен от бившата си жена, с която все още поддържат приятелски отношения, на парти, той все пак отива и там среща секси мадамата Моли (Мариса Томей). Нещата между тях тъкмо потръгват, но тогава на пътя на Джон към сърцето на Моли изскача Сайръс (Джона Хил) - двадесет и една годишен, силно привързан към майка си и решен на всичко да прекрати новата и връзка.
След въпросните първи петнадесетина минути, които както споменах, въпреки че не са нещо кой знае колко оригинално, са си по своему забавни, филмът нагазва в дълбоките води на драмата. Но тази драма е повече от абсурдна, защото е породена от странната привързаност на Сайръс към неговата майка. Забавните моменти почти изчезват, заместени от известно количество скука.
И все пак мисля, че този филм не е пълна загуба на време. Вярно, че до един момент уж е оригинален, нестандартен и различен, а в края става банален, предвидим и клиширан, но все пак "Cyrus" има свой странен чар. Той се изразява в напрегнатата битова атмосфера, както и в откровените и тежки диалози. Ситуацията е абсурдна, но трябва да бъде преодоляна, колкото и умално да звучи, в името на любовта.
Режисьори и сценаристи са братята Джей и Марк Дуплас, които са ми тотално неизвестни, а актьорският състав е симпатичен и въпреки не дотам приятните мутри на Джона Хил и Джон С. Райли, то поне вторият влиза в ролята си повече от правдоподобно. Дамите Мариса Томей и Катрин Кийнър не пресъздават някакви запомнящи се образи, но поне и не са досадни.
Лична оценка: 6/10
Коментари
Публикуване на коментар