„- Аз пък ще ти кажа една – рече той. – Кога си между кьорави, баре едното си око затваряй…
– Хич и не смятам да го затварям между чобани. Защото: кърк-чобан – бир адам. Четиресет овчаря правят един човек…
-Тъй е – отвърна старецът. – Но пред плешивия не се говори за тикви, Калуньаа.
-Говори се. Лисицата знае сто приказки – и всичките са за кокошката.
-Виж, Калуньаа – каза старецът, като се надигна на лакът и погледна внимателно. – Има и такава една приказка: когато неправият е силен, правият излиза виновен…
-Но само тогава, когато тия, дето са около правия, се таят.
-Има и друга една: не режи опашката на магарето си пред хората; един ще каже къса е, друг – дълга е…“
„Гостът е като камилата – където го вържат там стои.“
„По някой път народа…па и някои хора…са като просяка: пуснеш го под одъра – качи се на одъра…Дадеш на просяка краставица – той й намери маана, че била крива.“
"Ако караш с добром - смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло."
"Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе... А аз си мислих, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост... Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина..."
"Гори някъде пожар, ти си викаш: далеко е от мене, кво да му се бъркам. Па току гледаш - огънят се присламчва и към твоята стреха, облизва я. Тогава и да се бъркаш, и да се не бъркаш - все тая..."
"Всички са братя и трябва да живеят като братя. А не живеят... Все недоволни от нещо. Все търсят веко и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма краѝ тая."
Коментари
Публикуване на коментар