Петър Делчев - "Трънски разкази / Балканска сюита"

Петър Делчев определено е поредният български писател, който ме впечатли с богат изказ, умело разказани истории и невероятно изпъкващи персонажи. С две-три думи авторът успява да пресъздаде адекватно обстановката, където се развива действието, така че тя да е ясна и жива във въображението на читателя, а словото се лее безкомпромисно и е толкова силно, че както на моменти разсмива, така пък на други истински натъжава. Да не кажа и по-силна дума.

Прочетох новото издание с обединени "Трънски разкази" и "Балканска сюита" в едно книжно тяло. Разказите са кратки, но за сметка на това изключителни.

В село трън се намират невероятни серсеми, но и мъже на място като Гьока Цветнио или пък Страхил чобанина. Мъже, които държат на думата си, мъже готови да се бият с вълк с голи ръце.

"Трънски разкази" макар и самостоятелни, са интересно преплетени, понеже се развиват на едно място и персонажите се познават добре едни други. Всичко започва с клетва, минава през разклатена вяра и се стига до канадски неволи. Специално в разказа "Вярата" Петър Делчев прави описание на вампирско хоро, което ще ви накара да настръхнете. 

"Балканска сюита" съдържа малко по-дълги новели, които са и по-мащабни. Тук срещаме турска жестокост, силна любов, както и Ангелина войвода в едноименна новела, но най-вече близък приятел ни става тъгата. Докато в първа част комедията се прокрадва, къде в налудничави действия, къде в изказа, тук трагедията взима осезаем превес.

Просто е престъпно колко време се чудех дали да подхвана творбата на Петър Делчев. Ако и вие имате подобни нелепи съмнения - умолявам ви, изкоренете ги!

Лична оценка: 9.3/10