Всичко започва след един обикновен разговор, споделяне на мнение. На гости на Еркюл Поаро д-р Бъртън, преподавател по класическа литература, подхваща темата за хорските имена и несъответствието им спрямо визията, като казва на домакина си, че неговото също не е особено подходящо. Да, дребничкият спретнат детектив едва ли прилича на Херкулес.
След като д-р Бъртън си заминава на Поаро обаче му хрумва вълнуваща идея. Подобно на своя легендарен съименник, да извърши дванадесет знаменити подвига, след което да се оттегли от кариерата си на детектив и да се заеме с отглеждането на тиквички.
Виждате съдържанието, което показва, че в книжлето са вместени дванадесет разказа. Те от своя страна представляват различни случаи за разплитане. Кратички са, в повечето случаи интересни и се четат леко.
Не бих определил произведението като едно от най-добрите на Агата Кристи. Дължината на разказите е лек проблем, оставящ впечатление за претупване и непозволяващ задълбочаване в случаите.
Усеща се и леко еднообразие. В почти всяка глава събитията протичат еднакво:
- Някой наема Поаро;
- Поаро разпитва свидетели или пък пътува нанякъде;
- Поаро прави разкритие.
Да, ама като не сме опознали персонажите се губи в голяма степен елемента на изненада. В романите си авторката много добре описва кой кой е и почти винаги всеки има мотив да извърши престъплението. Тук това липсва.
Иначе поставените пред белгийския детектив загадки са достатъчно разнообразни. Имаме отвлечен пекинез, борба със слухове, залавяне на опасен гангстер, изнудване, наркотици, търсене на старинен предмет, намесени са политика, религия и това е само част от нещата, които ви предстои да прочетете.
В любим ми се превърна последният разказ "Извеждането на цербер от Ада". В него гореспименатият шаблон на следване на действие е доста разчупен.
Еркюл среща стара своя позната, която и в момента намира за привлекателна и атрактивна жена. Оказва се, че тя държи нощен клуб, който обаче е наблюдаван от Скотланд Ярд по подозрение, че там се въртят незаконни сделки.
След прочитането на книгата става ясно, че Еркюл Поаро по нищо не отстъпва на именития си съименник. Нима някой се е съмнявал?
Лична оценка: 6.6/10
Коментари
Публикуване на коментар