Оставям на заден план (колкото и непрофесионално да звучи) сюжета, няма да се чудя има ли логика в случващото се, няма да търся минуси. Тук това не е важно. Този филм е емоция, която трябва да бъде изпитана.
Тежък, реален филм. Да, бях там. В Италия. В Кастелвекио.
В момент когато ми е писнало от измислени филми с огромни бюджети и наблъскани с всевъзможни ефекти; трилъри, с натежали от опити за оригиналност сценарии; или от екшъни, в които главния персонаж е пич и половина, пуска нон стоп лафове, трепе наред лошите, жените са му в краката и излиза невредим от всякакви каши, "Американецът" иде на помощ. Като лек срещу измишльотините, срещу простотиите.
Без излишна сложност в сюжета, без смехотворни каскади и бойни сцени, без специални ефекти. Но заснет прекрасно. Превъзходно дори.
Случващото се на екрана като обем не е много, историята е стандартна. Но въпреки това лентата показва предостатъчно. Залагайки най-вече на емоциите, на актьорската игра. Джордж Клуни е във вихъра си. Признавам, бях неподготвен за това изпълнение. Образът който изгражда - на наемника Джак - е пълнокръвен, истински. Сръчен, ловък, уверен. Но това, което го прави реален е неговата уязвимост. Чувства като страх и напрежение го съпътстват неизменно. Несигурността му е най-силно изразена. Невъзможността да даде реална преценка за случващото се е осезаема. Следят ли го, в опасност ли е, внушава ли си? Понятията се размиват.
Това което ме порази най-много е умората. Тази стряскаща умора. Цялата тежест от живота, който води се чувства. Джак я излъчва с цялото си същество.
Отдръпнат, студен, мълчалив, недоверчив, тези качества охарактеризират Джак. А какво да кажа за погледа? Този преценяващ поглед, когато срещу себе си има събеседник. Той говори сам по себе си.
Всеки жест, всяка дума, всяко движение на тялото на Джордж Клуни говори за едно - класа.
Диалозите не изобилстват, но са на място. Сериозни, без превземки, но в същото време остроумни.
За музиката каквото и да кажем като комплимент ще е малко. Херберт Грьонемайер е създал превъзходен саундтрак. Нежен, мелодичен, разтърсващ, вълнуващ - все подходящи определения.
Много красота има във филма. Заснет с усет, показващ красиви пейзажи, красиви жени, красиви чувства.
Също така това, че действието се развива по-бавно не го считам за минус. Защото както добре знаем "бързата работа - срам за майстора". Добре го знаем, нали?
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар