Project X (2012)

По принцип удари с тоягата очаквам от многомилионните блокбастъри, които в ни заливат от Холивуд. Този път обаче ударът дойде мълниеносно, свари ме по бели гащи, а в конкретния случай това си е направо опасно. Става дума за found footage комедията "Prpject X". Наистина не съм особено взискателен към комедийния жанр, като основното ми изискване, за да кажа, че негов представител ми е харесал, е да бъда развеселен. "Prpject X" го направи. Не че е лента преливаща от качества и оригиналност, ала заряда и цели стоте процента. Размаха, който демонстрира е чудовищен, самочувствието и не липсва... и трябва да призная - има защо.
Няколко са епитетите, с които бих могъл да окича възхвалявайки даден комедиен филм. Забавен, свеж, разтоварващ. Това са основните, които тук важат с пълна сила. Но никога не съм предполагал че ще дойде мига, в който да нарека филм от тази категория епичен. В случая съм принуден да го направя.
                                   
Томас Къб е обикновено, много скромно и свито момче, което днес навършва седемнадесет. По този повод неговите приятели решават да направят празника му незабравим, като организират мощен купон. И за да е всичко в крак с модата, ще го заснемат, разбира се.
Обкръжението на Томас се състои от:

- Декс: мистериозният оператор. Човекът зад камерата, чиято работа е да заснеме целия ден на рожденика - от ранните приготовления, та чак до самото парти;

- Коста: двигателят на бандата. Приказлив, самоуверен, нахакан, той се нагърбва с по-тежката част с организацията. Той кани хората за партито, той осигурява диджея;

- Джей Би: възпълничък и не особено интелигентен, той просто е скромният сладур.

Целта е добиване на популярност. Понеже нашите момчета не са сред най-вървежните пичове в даскалото, те искат да направят откачено парти, след което да бъдат по-лесно разпознаваеми сред съучениците си.

Въпроса е: какво можем да очакваме от филм, чийто трейлър ни показва простотии на килограм? Логичният и правилен отговор е: простотии на килограм. И от тук наяве изскача първият позитив - "Проектът Хикс" е честен със своите зрители. Рекламата не е от омразния лъжовно-подвеждащ тип, където биват показани единствените 5-6 яки сцени, а останалото да е пълнеж, който няма нищо общо. Всичките час и половина са пълни с откачени щуротии, незабравими лафове, голи мадами и куп нецензурни изрази. Обещаното - спазено.

Вторият въпрос е: дали границите на добрия вкус няма да бъдат преминати. Продукцията ги преминава, можете да си обзаложите задниците. Но това в случая говори само едно, филмът не се старае да се хареса на всички. Той има ясна аудитория и не, тя не се състои само от младежи и тийнейджъри. Лентата е насочена към всеки запазил младежкото в себе си. Към всеки, който е купонясвал до зори с приятели и към всеки, който продължава с това упражнение. Това е филм за разкрепостените купонджии. Не случайно на няколко пъти в кадър влизат двама мустакати чички.

- "Какво?" - вика единият на шашнатите тийнове - "Дошъл съм да купонясвам, не да ви арестувам. Хайде, дайте ми шанс!" 

"Prpject X" е заснет с клатушкащи се камери, все едно някой от компанията снима всичко. Това е и най-правилният начин за презентиране на заглавието, понеже се явява в пълна подкрепа на сюжета. А освен това помага и атмосферата да изглежда толкова автентична.
Музикалният съпровод е мега купонджийски. Съставен предимно от известни денс и рап парчета, той е динамичен и хитов. Просто те кара да се разкършиш.
Актьорската игра е феноменална. Без присъствието на каквито и да е известни имена, проектът разполага с изключително надъхани млади кадри, които трябва да бъдат поздравени. Всички, като почнем от яките мадами, пияните кочове, бандата на Томас, охранителите на бардака, съседите, та стигнем до родителите на рожденика, играят изключително достоверно. По този начин зрителят дори за секунда не усеща, че всичко е скалъпено или престорено. Напротив, то изглежда напълно реално. И се случва сега.
                                     
Внимание! Фатални спойлери! Само за гледали филма!!!
На всичкото отгоре аз лично успях да си извлека някои полезни поуки. Защото "Проектът Хикс"...
а) ни учи да бъдем любезни.
Забележете как преди купона организаторите му отиват да предупредят съседите, че е възможно да вдигнат "лек" шум. И дори дават телефонните си номера, в случай на нужда да бъдат потърсени. Благородна постъпка.
б) пряко заявява, че трябва да знаем правата си.
Когато извикани от съседа Роб, идват полицаите и искат да огледат къщата, Коста им изскача със завидни познания из тази иначе мъглява област.
в) казва - спазвайте правилата!
Така когато първата мацка се готви да влезе в басейна по бански, Коста я съветва да погледне табелата, на която пише "Naked girls only".
- "Не аз измислям правилата." - е краткият му коментар.
г) ни кара да отстояваме своето и да не прекланяме глава пред трудностите.
Купона е в разгара си, а съседа Роб е извикал ченгетата. Партито е застрашено? Не! Полицията хитро е финтирана и следва вик "До зори!".
д) порицава кражбата.
Сами ще видите неправомерното присвояване на нищо и никакъв гном до какво ще доведе.
е) порицава наглостта.
Когато накрая охранителите питат за заплащането, Коста им говори с факти:
- "Къщата е в руини, по скапана охрана от вас не съм виждал."
ж) ни поущрява да имаме вяра в собствените сили.
Всички шансове са против Джей Би, но той намира сили в себе си и скача от доста височко върху парти батута.
                                      
Край на фаталните спойлери. Пак невнимание.
Зад филм, жанрово определен като комедия, хитро е скрит не просто проект хикс, а проект, който променя правилата на играта. Последиците от тежката пукница и съпътстващите я проблеми са пагубни, но заглавието намира сили за един достоен финал. Хипер хепи енд, в най-чист вид. Не пресилен и гледащ да бъде угоден, а истински и вълнуващ. Подплатен с музикално разтърсваща мелодия. Финал, който превръща нашите момчета от никому неизвестни, до хората, чиито имена да бъдат скандирани по коридорите в даскалото. Финал, който те оставя усмихнат и душевно спокоен. Финал, който въпреки всички доказателства в противното, казва че партито си е струвало.
Лична оценка: 8/10