Изгледах филма и един въпрос изскача на преден план: Какво се опитва да бъде той?
Нещо невиждано, нещо завладяващо, нещо страшно, нещо драматично, нещо мащабно, нещо дълбоко проникновено и задълбочено може би?
Е не е нито едно от изброените.
По-лесно ще ми е да ви кажа какво няма във филма, отколкото какво има.
Няма смисъл - пълна липса на логика. Наще юнаци преминават през инфектирана зона населена с извънземни чудовища, но пътуването им се оказва в пъти по-лесно и безопасно отколкото преминаване примерно през ромски квартал нощем...
Няма актьорска игра - който и да хвана от пътя ще играе не по-зле от избраните типове. Дразнещи субекти. Не пресъздавават нито драма, нито страх. Диалозите са все едно между малоумници...
Няма атмосфера, няма фантастика, няма чудовища - това вече го разбрахме, няма красиви пейзажи, няма действие, няма сценарий. Режисьор, разбира се, е Гарет Едуардс, който стана сравнително известен покрай опита си да ни приспи и с последната американска версия на Годзила.
Но виж, от друга страна пък има любов. На пук на всяка логика женската персона вместо да намрази мъжката, която по всякакъв начин се опитва да саботира пътуването им към дома, забележете - се влюбва! Така че филмът преспокойно може да мине за глупава романтика или любовна, глупава разбира се, драма.
Не мога да разбера на кой му е скимнало, че чудовищата вместо страшни трябва да са смешни и да приличат на октоподи.
За капак заглавието е и ударно скучно. Мудно до няма и къде. Цяло мъчение е да се гледа.
Какво представлява всъщност това кино творение? Боза, която трябва да се пие разредена.
Лична оценка: 2/10
Коментари
Публикуване на коментар