Така нареченият инспектор Хари Хуле е командирован в Сидни, Австралия, където да помогне на местните ченгета в разследването на варварското убийство на норвежката Ингер Холтер. Последната е отвлечена след смяната си в бара, в който работи, изнасилена е и удушена. За капак убиецът я мята от високи скали, а по пътя надолу тялото се разнебитва допълнително.
По настояване на детектив Ендрю Кенсингтън, който е абориген, Хари е лепнат за негов помощник. Двамата почват случая доста лежерно - разцъкват се наляво надясно, разпитват свидетели, срещат се с познати на Кенсингтън. Хари е повече от примерен по баровете - вместо алкохол консумира я кола, я сок от грейпфрут... Само дето сок от ряпа не си изцеди.
Двете ченгета обаче бързо намират сходство в характерите и това малко или много ги сближава. Хуле обаче още от самото начало остава с впечатлението, че партньорът му не му споделя абсолютно всичко.
За Хуле нещата започват доста странно. Шефчето му подхвърля, така между другото, да не си дава много зор. Фамилията му още в началото бива грешно произнесена и човекът е прекръстен на Хоули. Дори и аз се изненадах, че Хари не прави опит да поправя грешката, а самият той харесва новото си име, че даже се и представя с него.
В бара, където е работила Ингер, Хуле среща шведката Биргита, по която си пада веднага. Въпреки, че червенокосата красавица е официален свидетел по случая, Хари започва да излиза с нея.
Междувременно случаят придобива доста по-сериозни мащаби. Оказва се, че убийството на младата норвежка съвсем не е единичен случай, а е дело на сериен убиец, който си пада по душенето на руси мацки.
Главният герой на книгата е всичко друго, но не и порядъчен служител на закона. Той бързо потъва в дълбините на случая и постепенно мракът го обгръща. Не ме разбирайте погрешно, Хуле е уникален пич - на трийсет и две, с готино чувство за хумор, интелигентен. Обаче алкохолик. Не минава много време и при първия по-сериозен трус Хари посяга отново към чашката. Уискито почва да се лее, а нашият човек пропада стремглаво - ходи раздърпан, накъсан, бит... Същински некоординиран прошляк. Машинката в главата му обаче продължава да цъка.
Убийствата така или иначе не спират. Часовникът тиктака, примката се затяга, а уликите изглеждат хаотично пръснати.
Кенсингтън, Биргита, както и други образи като ченгетата Либи, Уодкинс, Йонг, Маккормак, че дори и местните чешити Сандра, Туомба, Ото, всички са доста запомнящи се. Романът е емоционално зареден и много приятен за четене. Хари Хуле е пич и половина и ще ми е повече от интересно да прочета и за следващите му подвизи. Митовете и сказанията разказани от авсреалийските му приятели внасят допълнителен колорит в произведението. Да, Ю Несбьо определено ме спечели с това добро начало.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар