След лекото кривване от правия път, сега с удоволствие заявявам, че авторът освен, че се намира на него, вече крачи и повече от уверено. "Кръвта на елфите" не ми достави очаквания кеф, но това се случи с "Време на презрение", достойно продължение от поредицата за легендарния вещер от Ривия.
Гералт издирва скъпата за него Цири, за която са плъзнали какви ли не слухове. Още повече, че по петите и се намират опасни наемници. Самият вещер също трябвя да внимава.
Йенефер се е заела с укриването на лъвчето от Цинтра, като същевременно крои планове за нейното бъдеще в училището за магьоснички. Като нейна настойница тя се грижи за благото и, но своенравната Цири определено е трудна за наглеждане, още повече пък за опитомяване.
Лютичето също е на линия, но този път участието му е малко. Обаче пък е запомнящо се. С една своя балада трубадура успява да разчувства дриадите и да спечели благоразположението им. А когато общува с Белия вълк си личи едно, макар и непризнато, голямо приятелство.
Гералт е обран откъм приказки, но думите му тежат на мястото си. Когато не приказва - бие. С нужда, разбира се.
Е, поне до срещата му с мощния маг Вилгефорц.
Срещата между Гералт и Йенефер отново е паметна. Тръгналата за събора на вещиците Йенефер го кани на традиционен банкет в последната нощ преди самото събитие. Вещерът не отказва и се натъква на непредвидени и нежелани неприятни събития.
Доста неочаквано, но едни от най-интересните неща се случиха с Цири. Да не говорим, че има цяла една глава за нея, която беше адски силна. Срещата и с митични създания, силата и, както и волята за живот няма да ви оставят равнодушни.
Книжката е сравнително малка за жанра и не натежава в нито един момент. Битките са добри, кръв се лее достатъчно, хумора работи.
Времената на презрение са тежки. Те не са за архаични герои с остарели разбирания, водени от морален кодекс. Времето на презрение е за презряните, отчаяните, излъганите, загубилите вяра...
Очертава се продължението да е още по-добро.
Лична оценка: 8.3/10
Коментари
Публикуване на коментар