"Е, хубавице моя..." се нарежда в графата много добри романи на Джеймс Хадли Чейс. Ясно е, че което и негово криминале да хванете няма да сгрешите, но ако усещате жанров глад, това е заглавието, с което да се заситите.
Действието се развива в Парадайз сити, място красиво и пълно с богаташи, живеещи в лукс и охол. Казиното на Хари Луис е една от главните вечерни атракции, където сериозни хора със сериозни възможности разиграват големи суми пари.
На хоризонта се появява човек с план - Серж Майски. Неветоятно интелигентен, той има идея как да ограби милионите от казиното. За целта проучва слабото му място, плаща на точните места, подкупва когото трябва и за финал се свързва с четири бридяги от престъпния свят, всеки експерт в своята област. Алчни за пари гангстерите се съгласяват да играят по свирката на Майски. Има само един проблем - последния свежда до знанието им light версията на плана си, като има съвсем друго наум.
Грандиозния удар е описан великолепно, но истинското напрежение започва след него. На сцената се пръкват ченгетата от местното управление - това са шеф Терил, заместника му Джо Бейглър, както и още няколко отракани детектива, между които и Лепски. Яд ме е, че въпросния участва твърде малко. Челите книгите на Чейс знаят, че е много интересен персонаж.
Посред цялата какафония покрай обира и преследването на престъпниците по нелепа случайнист се намисат и от около година женените Том и Шийла Уайтсайд. За зла участ те се изпречват на пътя на баш гангстера Серж Майски.
Рецептата за силни усещания е твърде успешна. В "Е, хубавице моя..." има всичко, което трябва да притежава едно първокласно криминале - комични моменти, зли хора, съпруг и съпруга на нож, нецензурен език, престрелки и убийства. Готино е.
Лична оценка: 7.5/10
Коментари
Публикуване на коментар