Transformers: The Last Knight (2017)

Нямам намерение да съм многословен и точно това е причината да не почна да обяснявам колко много харесвам Трансформърс филмите. Всички четири, като първия ми е любим, но останалите са на кантар. Нямаше как да не очаквам новата част с огромно нетърпение. Уви, напразно. Този път, меко казано, нещата просто не са се получили.
Сюжет на практика липсва, но е добре да знаете, че филма е пряко продължение на "Transformers: Age of Extinction". Въпреки отсъствието му, за сюжета говоря, не се отплесвайте, това не е попречило на Майкъл Бей да претрупа продукцията си с герои, повечето от които нямат дори бегла представа защо всъщност са там. Говоря за хора и за роботи, които просто са много. Някои се появяват и уж са главни, после пък изчезват и ги няма половината времетраене. Идват други, появяват се за пет минути и се изнизват. Каша е.
Сцените следват една след друга и са накъсани от безумен монтаж, водещ до световъртеж. Дължината на заглавието е огромна. Сякаш вътре има материал за поне пет филма, което, пак казвам, при липсата на сюжет, е пълен парадокс. Всичко става екстремно бързо: роботи се бутат, хора се карат, някой гони друг, друг вика на някой... Няма как да го опиша по-добре...
И въпреки това лентата страда от липса на качествени моменти. Проблема е, че няма сцена, която да продължи достатъчно дълго. Това ме "вадеше" от филма през цялото време. Да не говорим, че на доста места направо не знаех какво по дяволите се случва и кой какво и защо го прави.
Епични битки липсват. Дори така рекламирания кютек между Оптимус и Бъмбълби разочарова. Оказа се, че той е показан в трейлърите. И е кратък.
Злодей също липсва. Мегатрон, който уж беше умрял, после стана Галватрон, а сега пак си е Мегатрон, е по-скучен от всякога. Оптимус трябваше да е зъл, ама той се вясна за десет минути. И така липсата на злодей се усещаше постоянно, като бе заменена от разни непрестанни гонки и крясъци. За актьорите не ми се говори, а саундтрака е страшно бозав. Разочарование на всички нива.
Имаше, разбира се, няколко добри момента. Едно обръщение на Бъмбълби към Оптимус успя да докосне фена в мен. Героя на Антъни Хопкинс бе интересен, а слугата му робот Когман, бе толкова як, че без него "Трансформърс: Последният рицар" щеше да е на практика негледаем.
Друг много дебел минус е структурата на филма. Във вида, в който ни е поднесен той сякаш няма начало, среда или край. По-точно все едно всичко е една адски разтегната средна част. Няма тихи моменти, няма кулминация, само действие нон стоп и какафония до небесата.
За финал не искам да правя генерални изводи, само ще кажа, че ми е трудно да се примиря с този провал. Защото филма наистина си е слаб.
Лична оценка: 4/10