Дейвид е с поставена диагноза шизофрения и по-голямата част от живота си е прекарал в лудницата. Заварваме го на около тридесет години, все още намиращ се в такова заведение, да наблюдава разлигавени и едва кретащи индивиди. Идеята, че е болен бива подхранвана от гласовете, които чува в главата си.
На нашия болник не му било писано да продължи да кисне и да се продухва на това конкретно място, защото в сградата нахлуват, проправяйки си път със сила, шайка странници, които го изкарват от там и го водят в тяхна си някаква база. Тези спасители се оказват мутанти, всеки от които с някакви сили и те разясняват на Дейвид,че той въобще не е перкото, за който се мисли, а е също мутант, само че сред най-мощните.
Следват епизоди, в които се връщаме в спомените на нашия главен персонаж, търсейки причините за гласовете в главата, както и борбата с вътрешните му демони, пардон - личния му демон. Развити са още няколко сюжетни линии, като най-интересна ми бе романтичната връзка между Дейвид и красивата Сидни, която не позволява на никой да я докосва.
Ще си каже човек "звучи повече от добре". Да, добре е, но нищо повече. Изпуснат е момента със супер силите на мутантите, спасили Дейвид. Показано е кой какво може, но никой не успява да блесне истински като персонаж, притежаващ уникална мощ. Липсваше ми също действието. Две-три от сериите бяха доста скучни, което от общо осем си е множко. Искаше ми се също да има по-здраво противопоставяне на лагерите good vs evil. Но ако търсите нещо, което определено е новаторско и ви кара през по-голямата част от времетраенето да се чудите какво по дяволите се случва - това е вашата поредица.
Лична оценка: 7/10
Коментари
Публикуване на коментар