"Светкавица" ми беше посочена като една от най-добрите книги на Кунц. След прочитането и мога да кажа, че съм абсолютно несъгласен с подобно твърдение.
Книжлето започва интересно и приковава вниманието в часта с описаните неволи на девойчето Лора. След това обаче започват разкритията и на сцената се появява абсурда.
Пътешественик във времето? Принципно съм ОК, но тук се намесват Гестапо, СС, нацисти, появяват се Чърчил, Хитлер и само очаквах отнякъде да цъфне и бат' Бойко.
Лора беше интересна до един момент. След това ми втръсна натякването на нейните доброта, красота, борбеност, героизъм и безстрашие. Пълно е с абсурди от рода на: лориният син обезоръжава добре обучен наемен убиец. Момчето е на осем...
Да не говорим за обяснението защо пътуващия във времето Стефан Кригер изобщо се опитва да подобри живота на главната героиня. Несериозно е.
Много рядко ми се случва да попадна на книга, която в края си да е толкова наивно глуповата. Кунц има добри попадения като "Пазители", "Древният враг", "Зимна луна", "Добрият", "Ускорение", но "Светкавица" няма нищо общо с тях.
Лична оценка: 3.8/10
Коментари
Публикуване на коментар