Ю Несбьо - "Нож"

След всички премеждия, на които бе подложен. На които се подложи. След всички загуби. След всички бляскави успехи. След всичкото това нещо, търпяно в продължение на дълги години, за Хари Хуле все пак няма щастие и покой. За старши инспектора всъщност е отредена пълна, тотална и безкомпромисна разруха.

Ракел изхвърля Хари от живота си. Този път завинаги.

Ченгето се връща към най-пагубния си порок - алкохолът. Всяка вечер той е пиян до безобразие.

Води се на работа, но му възлагат само леки случаи, които би трябвало да са за новобранци. Само чуйте с кого работи в екип - с Трюлс Бернтсен. Смешно, жалко и трагично едновременно...

След пореден пиянски запой, Хари е в насипно състояние. Разправии в кръчмата и запой до припадък. Инспекторът дори не е в състояние да се прибере със собствени сили.

Когато се събужда на другия ден, той осъзнава, че е целият в кръв. Предната вечер? Бяло петно. Часове по-късно, вече на работа, той разбира за брутално убийство, което няма как да не поиска да разследва. Още повече, че по-всичко личи, че убиецът е разхождащият се отскоро на свобода изнасилвач и негов стар познайник Свайн Фине Годеника. Но тук идва поредното кроше в лицето на алкохолизирания полицай - той бива отстранен, без право да се занимава със случая.

Хари обаче усеща едно. Настъпил е ловен сезон. И без значение дали става дума за същество от плът и кръв, призрак, чудовище или демон, то той ще направи всичко по силите си да го залови и затрие.

Дванадесета книга от гениалната поредицата за инспектор Хари Хуле. Засега последна. Преди да я започна си мислех нещо от рода на "толкова неща се случиха досега, на практика всичко, което можем да искаме ние разглезените читатели, та какво ли толкова може да предложи този роман"? Е, Ю Несбьо изскача с готов отговор. По-точно с готово действие. Още в началото авторът ни нанася удар. Със смазваща сила и нечовешка жестокост. На мен буквално ми изкара въздуха. Вярвам, че и вие ще го усетите. Та не се чудете защо очите ви ще се налеят със сълзи още в ранен етап от четенето...

"Жажда" приключи по начин, който навеждаше на разни мисли и вещаеше буря. След като я прочетох веднага погледнах резюмето на "Нож". Досетих се какво се е случило, разбира се, но дори аз не осъзнавах колко пагубни ще са последиците. В крайна сметка Несбьо не жали никого - нито читателите, нито главния си персонаж. Особено него. Но пък от друга страна задачата на автора е да ни обърка, увърти, заблуди, да ни прекара през няколко сериозни емоционални състояния и да ни пусне по пързалката. И той го прави, без угризение, но с вложени много старание, интелект и отдаденост. Резултатът е зашеметяващ. Защото "Нож" се усеща не като нова част от поредица, в която вече сме предвидили какво ще се случи, а като неочаквано различния роман от добре познатата ни серия. Която така или иначе винаги ни е предлагала само най-доброто като експириънс.

В този ред на мисли - избийте си от главата, че с резюмираните от мен събития в книгата, аз съм ви издал повече отколкото трябва. Нищо подобно, тези неща стават ясни още в първите няколко кратки глави. А нима е нужно да ви обяснявам, че после всичко се променя? Че събитията вземат коренно различен развой от този, който предполагате? На практика романът прави завои и обрати, толкова неочаквани, че просто ще трябва да се оставите в ръцете на феноменалния Ю Несбьо и да се надявате да не е по-жесток от необходимото.

"Седнал в колата, Хари слухтеше. Просветна му, че навярно тиктакането идва от сърцето му. От половината му сърце. Тази половинка препускаше бясно. От мига, когато видя окървавения нож на рафта в дома си. Оттогава изминаха десет часа. През тези десет часа умът му трескаво търсеше отговори, изход, алтернатива на единственото намерено засега обяснение; луташе се насам-натам подобно на плъх под палубата на потъващ кораб, ала неизменно се озоваваше пред затворени врати и в задънени изходи, а междувременно нивото на водата непрекъснато се покачваше. И сърцето му биеше все по-лудешки, сякаш предчувстваше приближаващото. Сякаш знаеше, че трябва да побърза, ако иска да направи два милиарда удара — средно толкова пъти бие човешкото сърце за един живот. Защото Хари се беше събудил. И сега щеше да умре."

Със сигурност може да се пише още за "Нож". По-важното за мен обаче е романът не толкова да бъде анализиран, колкото да се усети. Аз бях тотално погълнат от действието. Страдах за героите. Симпатизирах им. Някои намразвах. Ето ви признание - на моменти ненавиждах дори самия Хуле. Не, не за постоянно, та той е всеобщ любимец. Но да виждаме как един толкова брилянтен полицейски служител, който има всички изгледи да е успешен в кариерно отношение и личен план, се проваля понякога сам, наистина действа противопоказно. Сякаш Хари през по-голямата част от времето се бори със самия себе си. А не е ли това най-трудната възможна битка?

Брилянтен полицай срещу брилянтен злодей.

Преди финала на мнението ми имам една молба към случайно попадналите на този текст. Приятели, четете книгите от тази поредица по ред на номерата. Това е от огромно значение, понеже много от персонажите са ни представени от рано и за да се усетят характерите им в дълбочина, то не трябва да се допуска разбъркване. Да не говорим, че норвежкият гений доста пъти подготвя почвата за нова книга поне с по една-две назад. Опичайте си акъла и четете от първа към дванадесета ;) Знам че искате да почнете от "Снежния човек", но така само ще изгубите.

"Нож" е рекламиран като най-добрият роман от поредицата. Не бих се съгласил с подобно твърдение, моите фаворити са други. Но е преди всичко най-различният. Със сигурност най-драматичният. А що се отнася до Хари Хуле е и най-личният и труден в неговата кариера. Изобщо в много отношения, дори и да ви се струва невъзможно, серията продължава да надгражда.

Лична оценка: 9/10

Коментари