След "Възмущение" бях меко казано възхитен и нямах търпение да подхвана нещо друго от Филип Рот. И ето че прочетох "Синдромът Портной", но сега страстите вече не просто се поохладиха, те направо си се замразиха. И в момента не мога да кажа дали скоро ще прибегна отново до творчеството на автора.
Книгата е една от най-тъпите, които някога съм чел, с уговорката, че "Живот в скалите" е отделна категория тъпота, разбира се. В "Синдромът Портной" ще прочетете за неволите на евреин, живеещ до късна възраст при родителите си. Става дума за това колко задушен и подтиснат е главният герой от майка си и баща си, които на практика все са около него.
Бедата е там, че книгата не е нито забавна, нито остроумна. Тя е вулгарна. Цинизъм и простотия до безобразие. Мръсен речник, изродщина и клозетен хумор ще ви бомбардират без грам пощада. Аз, който далеч не съм гнуслив и въбще нямам проблем с цинизмите, тук се почувствах изморен от тях. Засипан, залян и покрит от мръсотия.
Дригият ми проблем с произведението бе, че Филип Рот от един момент нататък е спрял да кара по същество. Тази книга е можела да бъде просто еди разказ, ако се ореже подобаващо, а за орязване има колкото щеш. Но както авторът я бе подкарал, по едно време, си мислех, че е можел да пише и до безкрай. Добре, че все пак се е спрял овреме, че иначе никой нямаше да му прочете дивотиите. Освен търсещите евтината простащина, може би.
"Синдромът Портной" ми бе почти напълно безинтересна, освен като изключим първите няколко глави, когато по принцип прощавм много недъзи, понеже все още съм зареден с позитивни очаквания. След това простотията се изля с непоносима ярост, която ме отблъсна със зловещото си зловоние.
Лична оценка: 1.9/10
Коментари
Публикуване на коментар