„Другият” на Стивън Кинг е точно такава творба и преди да я започна, аз щателно прегледах няколко родни ревюта за нея. Всички бяха положителни, което не ме изненада. Друго ми направи впечатление - във всички тях ставаше дума, по един или друг начин, че срещаме стария Крал на ужаса. Онзи, дето едно време пишеше класики. Онзи, който ни докара едни от най-тежките кошмари, навестявали ни някога, докато спим.
Нямаше начин и започнах с четенето.
Франки Питърсън е малко момче, чийто живот е прекъснат насилствено без време. Детето е убито сякаш от звяр. Нахапано на множество места и изнасилено с клон, тялото му е захвърлено в гората, та да послужи за храна на животните.
Мнозина свидетели дават точни показания по въпроса кой е убиецът. Тери Мейтланд, местен треньор по бейзбол, е видян окървавен в близост до местопрестъплението, държейки се странно, не от един и двама души. За капак отпечатаците му са намерени в близост до трупа.
За Ралф Андерсън, детектив в местната полиция, няма друга алтернатива освен да арестува тренер Ти. В съвместна операция със своите колеги той осъществява зрелищен публичен арест на Мейтланд.
Скоро изниква сериозен проблем. Заподозреният има повече от желязно алиби. Толкова желязно, че чак граничи с истинско.
Нямаше начин и започнах с четенето.
Франки Питърсън е малко момче, чийто живот е прекъснат насилствено без време. Детето е убито сякаш от звяр. Нахапано на множество места и изнасилено с клон, тялото му е захвърлено в гората, та да послужи за храна на животните.
Мнозина свидетели дават точни показания по въпроса кой е убиецът. Тери Мейтланд, местен треньор по бейзбол, е видян окървавен в близост до местопрестъплението, държейки се странно, не от един и двама души. За капак отпечатаците му са намерени в близост до трупа.
За Ралф Андерсън, детектив в местната полиция, няма друга алтернатива освен да арестува тренер Ти. В съвместна операция със своите колеги той осъществява зрелищен публичен арест на Мейтланд.
Скоро изниква сериозен проблем. Заподозреният има повече от желязно алиби. Толкова желязно, че чак граничи с истинско.
Книгата започва много мощно. Читателят се озовава в преса, която буквално би направила на пихтия всичко, поставено в нея. Убийство, ченгета, заподозрян, разпити, разследване, семейна драма, вътрешни терзания на главните персонажи и всичко това е обвито в мъглата на неизвестността. Колкото по-напред върви разследването, толкова повече мистерията около убийството на малкия Франки Питърсън започва да изглежда все по-неясна и объркваща.
И до средата си „Другият” е великолепно произведение. Стивън Кинг започва със завишени норми напрежение още в началото и оттам нататък само ги покачва. О, той знае как да го направи. Просто хваща ключето и започва да навива пружината. Навива, навива, навива, че да може като го пусне пустото ключе, механизмът да е напънат отвсякъде. Навива, навива, навива... и къса пружината.
След което се започва с циклажа и раздуването. Въвеждат се нови герои, започват се повторенията на едно и също до премала, следват чуденки, питанки, догадки, неуместни шегички... Да, правилно прочитате, книгата започва да издиша лошо, като гума пукната на няколко места едновременно.
За мен всичко пропадна и взе да върви надолу, след като в сюжета цъфна Холи Гибни. Тя е странна героиня, представена ни за пръв път в „Мистър Мерцедес”. Роман, който по-скоро ми допадна, но не дотам, че да посегна към продължението му. Още там не бих казал, че се впечатлих особено от персонажа.
Сега, аз че проблем с Холи, като образ имам - да, имам. И това е свързано най-вече с прозрачната идея на Кинг да създаде персонаж, на който да симпатизираме безрезервно и неистово. Но при нея има огромен проблем, свързан с още по-огромен парадокс. През цялото време с нея върви едно противоречие. Авторът ни я описва като еди каква си и еди каква си (не искам да спойля излишно), не можела да прави еди какво си и еди що си, а на практика тя се държи коренно различно от описаното и си може... ми всичко. Това как не ми понася, просто не е истина. Още като се усетих коя е Холи Гибни, води се частен детектив, който уж не е частен детектив, и го подкарах на мислени молби. Надявах се тя да участва за малко. Да си свърши работата и да изчезне. Стивън Кинг ни е приготвил друго - тя остава докрая, с важна роля при това.
Не харесах и другия главен герой - детектив Андерсън. Много посредствен. Айде, да не го обиждам, ще кажа, че просто бе обикновен. На границата на ченге извършило голяма тъпотия, за което досадно ни се напомня през има няма три минути и петнайсе секунди, и мъж под чехъл. Нека правим разлика от това да споделяш на жена си какво се случва на работа, до това да я мъкнеш по работни срещи, ПО НЕЙНО НАСТОЯВАНЕ. Общо взето Ралф Андерсън бе безпомощен и беззащитен, като той и цялата му компания можеше да бъдат прегазени на всяка крачка. Ако имаше качествен злодей, естествено. Или качествено чудовище, ако предпочитате.
Такива обаче няма. Злодеят тук е пълен, с извинение, инвалид. Историята около него работеше, докато той бе загърнат в мистерия. Обаче след момента, в който всички се превърнаха в мини експерти по това какво представлява, какво иска, какво прави и какво може, и то на базата просто на легенди и стари филми, очарованието около него се срути и разпадна на съставните си части. За страх няма да говоря, понеже не усетих и помен от подобно състояние.
Нека спомена и РАЗДУВАНЕТО. Чел съм много книги на Краля на ужаса и знам, че той обича понякога да раздува сюжетите си, като обикновено му се получава номера, но тук го прави в гигантска степен. При това е било напълно ненужно. При не особено впечатляващи главни персонажи, при второстепенни, на които не можеш да разчиташ да извисят историята ти и при спорен, направо слаб, злодей, на какво отгоре разпъваш сюжета? Романът само щеше да спечели ако бе с едни 150-200 страници по-къс.
Вече споменах за добрата първа половина на книгата. Която малко или много подлъгва и ме накара да очаквам много повече. Но така или иначе ще я призная, причислявайки я към плюсовете на „Другият”. Друг позитив е увлекателността. Стивън Кинг не е вчерашен и умението му да пише е усъвършенствано до крайна степен. Прочетох книгата бързо, като в доста дни с лекота вземах по над сто страници. При положение, че след въвеждането на Холи, не ми носеше наслаждение, а напротив - текстът ми досаждаше.
И до средата си „Другият” е великолепно произведение. Стивън Кинг започва със завишени норми напрежение още в началото и оттам нататък само ги покачва. О, той знае как да го направи. Просто хваща ключето и започва да навива пружината. Навива, навива, навива, че да може като го пусне пустото ключе, механизмът да е напънат отвсякъде. Навива, навива, навива... и къса пружината.
След което се започва с циклажа и раздуването. Въвеждат се нови герои, започват се повторенията на едно и също до премала, следват чуденки, питанки, догадки, неуместни шегички... Да, правилно прочитате, книгата започва да издиша лошо, като гума пукната на няколко места едновременно.
За мен всичко пропадна и взе да върви надолу, след като в сюжета цъфна Холи Гибни. Тя е странна героиня, представена ни за пръв път в „Мистър Мерцедес”. Роман, който по-скоро ми допадна, но не дотам, че да посегна към продължението му. Още там не бих казал, че се впечатлих особено от персонажа.
Сега, аз че проблем с Холи, като образ имам - да, имам. И това е свързано най-вече с прозрачната идея на Кинг да създаде персонаж, на който да симпатизираме безрезервно и неистово. Но при нея има огромен проблем, свързан с още по-огромен парадокс. През цялото време с нея върви едно противоречие. Авторът ни я описва като еди каква си и еди каква си (не искам да спойля излишно), не можела да прави еди какво си и еди що си, а на практика тя се държи коренно различно от описаното и си може... ми всичко. Това как не ми понася, просто не е истина. Още като се усетих коя е Холи Гибни, води се частен детектив, който уж не е частен детектив, и го подкарах на мислени молби. Надявах се тя да участва за малко. Да си свърши работата и да изчезне. Стивън Кинг ни е приготвил друго - тя остава докрая, с важна роля при това.
Не харесах и другия главен герой - детектив Андерсън. Много посредствен. Айде, да не го обиждам, ще кажа, че просто бе обикновен. На границата на ченге извършило голяма тъпотия, за което досадно ни се напомня през има няма три минути и петнайсе секунди, и мъж под чехъл. Нека правим разлика от това да споделяш на жена си какво се случва на работа, до това да я мъкнеш по работни срещи, ПО НЕЙНО НАСТОЯВАНЕ. Общо взето Ралф Андерсън бе безпомощен и беззащитен, като той и цялата му компания можеше да бъдат прегазени на всяка крачка. Ако имаше качествен злодей, естествено. Или качествено чудовище, ако предпочитате.
Такива обаче няма. Злодеят тук е пълен, с извинение, инвалид. Историята около него работеше, докато той бе загърнат в мистерия. Обаче след момента, в който всички се превърнаха в мини експерти по това какво представлява, какво иска, какво прави и какво може, и то на базата просто на легенди и стари филми, очарованието около него се срути и разпадна на съставните си части. За страх няма да говоря, понеже не усетих и помен от подобно състояние.
Нека спомена и РАЗДУВАНЕТО. Чел съм много книги на Краля на ужаса и знам, че той обича понякога да раздува сюжетите си, като обикновено му се получава номера, но тук го прави в гигантска степен. При това е било напълно ненужно. При не особено впечатляващи главни персонажи, при второстепенни, на които не можеш да разчиташ да извисят историята ти и при спорен, направо слаб, злодей, на какво отгоре разпъваш сюжета? Романът само щеше да спечели ако бе с едни 150-200 страници по-къс.
Вече споменах за добрата първа половина на книгата. Която малко или много подлъгва и ме накара да очаквам много повече. Но така или иначе ще я призная, причислявайки я към плюсовете на „Другият”. Друг позитив е увлекателността. Стивън Кинг не е вчерашен и умението му да пише е усъвършенствано до крайна степен. Прочетох книгата бързо, като в доста дни с лекота вземах по над сто страници. При положение, че след въвеждането на Холи, не ми носеше наслаждение, а напротив - текстът ми досаждаше.
Хубава страна също е зачитането на технологиите. Действието на романът се развива в наши дни и видео порталите, социалните мрежи, както и смарт джаджите не са пренебрегнати. А всички знаем, че ролята им в нашия живот изобщо не е малка.
След цялата тая писаница мога да кажа, че ако това бе творба на прохождащ автор, то може би щях да съм склонен към обрани похвали. Мътните да го вземат обаче!!! Това е Стивън Кинг и нивото, като за него, си е направо ниско. Личи си калкулацията. Личи си комерсиалността. Личи си на места, че е нямало с какво важно да се запълнят страниците и в употреба са влезли повтаряемостта и изтърканите жанрови трикчета. Това може да е всичко друго, но не е, ПОВТАРЯМ - не е СТАРИЯТ Стивън Кинг.
Лична оценка: 5/10
След цялата тая писаница мога да кажа, че ако това бе творба на прохождащ автор, то може би щях да съм склонен към обрани похвали. Мътните да го вземат обаче!!! Това е Стивън Кинг и нивото, като за него, си е направо ниско. Личи си калкулацията. Личи си комерсиалността. Личи си на места, че е нямало с какво важно да се запълнят страниците и в употреба са влезли повтаряемостта и изтърканите жанрови трикчета. Това може да е всичко друго, но не е, ПОВТАРЯМ - не е СТАРИЯТ Стивън Кинг.
Лична оценка: 5/10
Коментари
Публикуване на коментар