1. Започнах да чета сравнително късно
На 27 години съм бил и как съм се присетил да почна да чета, върви ме питай! Помня, че бях попаднал на реклама за електронен четец и реших да си купя подобно устройство, все пак читанка е пълна с книги и айде да не се правим, че не съществува. Еми, оказа се, че ми се е четяло.
Преди това също съм имал периоди, в които чета, но говорим за 3 до 5 книги годишно. А сега под 5 на месец не падам.
2. Предпочитам електронен четец пред книжен носител
Тук не желая да разпалвам за пореден път втръсналия на всички вечен спор. Това е моето мнение и то няма да се промени никога. Особено при положение, че започнах да чета благодарение на това, че се сдобих с електронен четец. Това за мен са златни устройства - лесно преносими, събират много книги, батериите им са издържливи, не натоварват очите. И любимото ми - при четене на дебела тухла го няма момента с изтръпването на ръцете от неудобна поза, или с чуденето как аджеба да разгръщам страниците без да изпусна бетонното блокче. Разбира се, това не означава, че не чета отвреме на време и на хартия.
3. Четящите не сме специални
Много се дразня, когато гледам как буктюбъри се превъзнасят и филмират, обяснявайки как ние сме четящи, ние сме уникални, ние сме крехки същества, едва ли не като горски феички. Това съм го срещал като поведение и във фейсбук групи. Рязко се разграничавам от подобен вид държане. За мен това, че някой е четящ с нищо не го прави по-достоен или по-добър от, да кажем, произволен киноман, меломан, геймър или какъвто и да било там маняк. Винаги съм приемал четенето като хоби, носещо удоволствие и нищо повече.
4. Знам какво съм прочел - записано е
Тамън на две места - на текстов файл и в една тетрадка. Важно уточнение тук е, че статистиката се води след покупката на първия ми електронен четец в началото на 2013. Към днешна дата заглавията, които съм омахал са 401. Да, помня някои книги, които съм чел в по-ранни години, когато не съм бил баш зарибен, но те не влизат в тази бройка.
5. Следвам график при четенето
Качвам десетина книги на четеца. Те трябва да бъдат прочетени! Коя първо и коя последно, няма значение. Още не съм ги прочел и вече съм си приготвил на лаптопа папка, озаглавена „За качване на покетбука”. Понякога между десятките захващам по някоя друга книга от непрочетените на рафта. Но и те са подредени и знам коя след коя ще чета.
6. При пълна тишина с кафе
На тихо ми е най-готино. Шумът ме разсейва. Без значение дали ще е разговор в близост, някакаква музика или кучешки лай отвън някъде. Тишината за мен е най-удачният вариант за пълно съсредоточаване.
Иначе най-обичам да чета, докато пия ароматно кафе. Само това. Без безалкохолни. Без ядене. Единствено кафе. Без значение по кое време.
7. Утрото ми е важно
Да чета малко след ставане най ми е на сърце. Просто сутрин най-много ми спори тази дейност. Тогава главата ми е най-бистра и с лекота отмятам страниците без излишно забавяне.
8. Не обсъждам корици
Пак ще спомена буктюбърите. На няколко канала попадам вече, и това сериозно започва да ме дразни, където ревюиращите обсъждат корицата на книга и чак се влияят от нея в крайното оценяване. Ей, ше маана да ва пребия! Разбирам, че издателството, дето ви я е пратило ви задължава да дрънкате глупости, но не се излагайте чак толкова. Една кратка похвала би била достатъчна. За великите произведения са важни съъъвсем други неща. Точка.
9. Ненавиждам аудиокнигите
Опитвал съм няколко пъти да слушам подобно нещо. Е, не ства, братче! Две минути и едвам изтрайвам. Признавам, че аудиокнигите са продукт, който задължително трябва да съществува, защото за хора с нарушено зрение те са безценни, но при положение, че мога да си чета, просто не ми трябват.
10. Нямам четящи приятели, познати или колеги
Всички четящи ги познавам само от интернет. Не знам какво да мисля за този факт и гледам да не си блъскам главата с тегави размишления по темата.
Това бяха десетте факта относно читателските ми предпочитания, подплатени с лични разсъждения и разбирания. Мисля, че сега ме познавате с една идея по-добре. А това, че няма да тагна никого, не значи нищо - ще ми е интересно да прочета вашите книжни навици, на вашите блогостраници ;)
Тук не желая да разпалвам за пореден път втръсналия на всички вечен спор. Това е моето мнение и то няма да се промени никога. Особено при положение, че започнах да чета благодарение на това, че се сдобих с електронен четец. Това за мен са златни устройства - лесно преносими, събират много книги, батериите им са издържливи, не натоварват очите. И любимото ми - при четене на дебела тухла го няма момента с изтръпването на ръцете от неудобна поза, или с чуденето как аджеба да разгръщам страниците без да изпусна бетонното блокче. Разбира се, това не означава, че не чета отвреме на време и на хартия.
3. Четящите не сме специални
Много се дразня, когато гледам как буктюбъри се превъзнасят и филмират, обяснявайки как ние сме четящи, ние сме уникални, ние сме крехки същества, едва ли не като горски феички. Това съм го срещал като поведение и във фейсбук групи. Рязко се разграничавам от подобен вид държане. За мен това, че някой е четящ с нищо не го прави по-достоен или по-добър от, да кажем, произволен киноман, меломан, геймър или какъвто и да било там маняк. Винаги съм приемал четенето като хоби, носещо удоволствие и нищо повече.
4. Знам какво съм прочел - записано е
Тамън на две места - на текстов файл и в една тетрадка. Важно уточнение тук е, че статистиката се води след покупката на първия ми електронен четец в началото на 2013. Към днешна дата заглавията, които съм омахал са 401. Да, помня някои книги, които съм чел в по-ранни години, когато не съм бил баш зарибен, но те не влизат в тази бройка.
5. Следвам график при четенето
Качвам десетина книги на четеца. Те трябва да бъдат прочетени! Коя първо и коя последно, няма значение. Още не съм ги прочел и вече съм си приготвил на лаптопа папка, озаглавена „За качване на покетбука”. Понякога между десятките захващам по някоя друга книга от непрочетените на рафта. Но и те са подредени и знам коя след коя ще чета.
6. При пълна тишина с кафе
На тихо ми е най-готино. Шумът ме разсейва. Без значение дали ще е разговор в близост, някакаква музика или кучешки лай отвън някъде. Тишината за мен е най-удачният вариант за пълно съсредоточаване.
Иначе най-обичам да чета, докато пия ароматно кафе. Само това. Без безалкохолни. Без ядене. Единствено кафе. Без значение по кое време.
7. Утрото ми е важно
Да чета малко след ставане най ми е на сърце. Просто сутрин най-много ми спори тази дейност. Тогава главата ми е най-бистра и с лекота отмятам страниците без излишно забавяне.
8. Не обсъждам корици
Пак ще спомена буктюбърите. На няколко канала попадам вече, и това сериозно започва да ме дразни, където ревюиращите обсъждат корицата на книга и чак се влияят от нея в крайното оценяване. Ей, ше маана да ва пребия! Разбирам, че издателството, дето ви я е пратило ви задължава да дрънкате глупости, но не се излагайте чак толкова. Една кратка похвала би била достатъчна. За великите произведения са важни съъъвсем други неща. Точка.
9. Ненавиждам аудиокнигите
Опитвал съм няколко пъти да слушам подобно нещо. Е, не ства, братче! Две минути и едвам изтрайвам. Признавам, че аудиокнигите са продукт, който задължително трябва да съществува, защото за хора с нарушено зрение те са безценни, но при положение, че мога да си чета, просто не ми трябват.
10. Нямам четящи приятели, познати или колеги
Всички четящи ги познавам само от интернет. Не знам какво да мисля за този факт и гледам да не си блъскам главата с тегави размишления по темата.
Това бяха десетте факта относно читателските ми предпочитания, подплатени с лични разсъждения и разбирания. Мисля, че сега ме познавате с една идея по-добре. А това, че няма да тагна никого, не значи нищо - ще ми е интересно да прочета вашите книжни навици, на вашите блогостраници ;)
Коментари
Публикуване на коментар