продукт.
Какво все пак се случва на екрана. С две думи - нищо особено. С една - нищо. Това е така, защото събитията разглеждани в лентата са вече случили се. Дийн и Синди са съпрузи в обтегнати отношения, но за да видим как се стига до този повратен момент, биваме отведени назад във времето, където детайлно се запознаваме с техните взаимоотношения. Като почнем от запознанството им, преминем през игри, закачки, секс и прочие, та стигнем до караници и скандали.
Освен всичко друго обаче ставаме свидетели и на много мудно начало. Едни първи около 40-ридесет минути, в които действието се развива със скоростта на флегматичен охлюв. Още тук клетият зрител схваща, че ще има много рев. Сълзите са достатъчни за образуването на мини язовир и то не за друго, а представете си, за тяхното куче, което тръгнало за Холивуд, та да става звезда. Толкова рев още в този момент, а какво остава за по-нататък, където проблемите на младото семействто са къде къде по-сериозни? Еми логичното се случва и мини язовира се превръща в океан от сълзи.
Ако човек се понапъне и издържи тези въпросни минути, смятам че все пак има какво да види. Не че е нещо от сорта на брилянтни режисура, операторска работа или кой знае колко оригинален сценарий, но защо пък да не погледаме как едно семейство се разпада? Не че делниците на повечето от нас, са леки и приятни, но нека избягаме от тях, като се пренесем в света на гнилия брак. Труден, мъчен и депресиращ, и после хоп, пак в реалността - чудничко!Както споменах актьорските изпълнения са колоритни. Само заради тях филмът си струва гледането. Диалозите варират от леки, приятни и закачливи, до напрегнати и нервни. Химията между Дийн и Синди е налице.
Но. Лентата не успява да те "грабне". Не успява да те "хване" и да те "държи", карайки те да очакваш всяко следващо действие. Има един два разтърсващи момента и останалото е... прозявки. Музиката е другият фактор, спъващ и без това достатъчно клатушкащата се продукция. Безкрайното скрибуцане и дрънкане на инструмент, който не знам какъв е, действа влудяващо досадно. Никакъв уют не лъха от музикалния съпровод. Лошото е, че вместо да ни прави съпричастни, музиката ни отдалечава от случващото се във филма.
Но най-гадното е, че когато цялата тази постановка мине, с целият този плач и мелодрами, изсипали се отгоре ни, а именно когато филмът свърши, много от повдигнатите въпроси все още остават без отговор. Значи търпим стоически и накрая не става ясно защо.
Всъщност знам защо. Цялата тая драма е сведена до капризите на една объркана жена. Защо бракът на Дийн и Синди се разпада, въпреки че мъжът в семейството все още обича жена си и не желае това?
Защото докато Дийн трябваше да премине през всички трудности свързани с ухажване, отглеждане на чуждо дете и ядене на попара и бой, само че попарата после, щото главата му стана трудна за рисуване, за да просъществува връзката и брака му, Синди единствено се чудеше в кой момент какво чувства. Защо тя реши, че не издържа повече и с този брак е свършено? Много просто, драги ми смехурко, не трябва да си Уотсън, че да разбереш - така и скимна. Без видима приччина, ей тъй за разнообразие. Само не ми казвайте, че това се случва, защото Дийн е алкохолик, не, лентата не го показва като такъв. А ако все пак ми кажете, че е алкохолик, то аз ще бъда по-груб, наричайки Синди к*****ина. Сори.
За финал искам да кажа на онези, които се чудят дали знам какво е хубава драма, че знам. Да, знам. Точно преди "Blue Valentine", гледах "The Wrestler", преди това "The Fighter", а преди него "The King's Speech", така че определено знам. А тук разглежданата няма нищо общо с тях, че да е в играта. Може да се гледа, но не считайте пропускането и за грешка.
Лична оценка: 5.6/10
Коментари
Публикуване на коментар