Робърт Хайнлайн - "Врата към лятото"

Инженерът Дан Дейвис е изключително находчив и успешен в своята професия. Създател на изобретения, изпреварили времето си, той започва общ бизнес с най-добрия си приятел. Невероятно красивата и талантлива тяхна асистентка пък му става годеница. Всичко сякаш се нарежда по мечтан за Дан начин.
Докато идва ред на въпроса: Що е доверие и има ли място за него, когато от общия бизнес почват да падат сериозни пари? Инженерът изобретил няколко робота, които към дата 1970-та нямат аналог, се оказва пионка в мръсна игра, за която дори не е и подозирал. Предателството от страна на партньор и годеница е факт, а Дан се оказва извън борда на фирмата, която сам е основал.
Останал с разбито сърце и единствен приятел котаракът Пийт, изобретатялят решава да се подложи на "Дългото спане". Процедурата е простичка - биваш почти замразен за избран от теб период и се събуждаш в бъдещето. Дан избира да спи тридесет години.
Когато се събужда през 2000-та година, проспалият няколко десетилетрия мъж, открива не само един цял нов свят. Той разбира, че пътуването във времето е възможно. Кажете ми честно - това прилича ли ви на възможност за отмъщение, която да бъде пренебрегната?

"О, на мен наистина много ми мели ченето, само да почна веднъж; пък да ме видите на някое парти как се контя с женски шапки!"

Хубава книга, която ме остави с усещането, че е имало как да е още по-хубава. До момента с "Дългото спане" е жестока. Обрисувани са ни взаимоотношенията между главен персонаж и неговия котарак и приятелството им се усеща. Имаме няколко хлъзгави обрата и словесни престрелки между бивши партньори и любовници.
След процедурата, изстреляла Дан Дейвис в 2000-та година, нещата не са баш цветя и рози. Усетих несигурност в текста на автора, може би поради причината, че не е бил сигурен как да борави с препускането назад-напред във времето. Но дори и да не е така, то претупването на събития и ненужното забързване на темпото са неоспорими. В тази си част романа ни запознава и с няколко героя, които нямат реално развитие, а ни се налага да им имаме вяра на една гола приказка. Любовната история пък е леко неубедителна.

"Затворите се бяха подобрили. Този бе топъл и мисля, че караха дори хлебарките да си избършат краката, преди да влязат."

При всички положения обаче положението не е чак зле, така че няма да правя драми. Не весела книга, която е тук, за да накара човек да мечтае за по-добро бъдеще.
Искаше ми се да стана свидетел на отмъщение от страна на Дан, но уви - романът не е за това. Той по-скоро служи на идеята, че ако имате план и преди всичко акъл, то справедливостта е не само постижима, то тя е направо неминуема.
Не спирайте да търсите щастието. И бъдете сигурни - ако сте обградени с правилните хора и същества, нещата ще се наредят.
Лична оценка: 7.1/10

Коментари