Рий живее с болната си майка, като сама отглежда по-малките си братче и сестриче. Парите не стигат, но в най-тежко положение се намиира - изненада - техният кон. Точно така, за него специално е отделено екранно време и изрично се упоменава, че не е хранен от четири дни.
Трудното положение, в което се намира младата девойка бива допълнително утежнено, когато в един слънчев (зимен, но все пак слънчев) ден на прага на портата застава селският милиционер, носещ блага вест. В такъв тип тежки драми лошите новини се сипят една след друга, така че едва ли някой ще се изуми, когато се окаже, че тази вест хич, ама (х)ич не е блага. В последвалия диалог между полицая и Рий е хвърлена светлина върху бащата на девойката. Бивш затворник, понастоящем беглец, който ако не се яви на еди коя си дата на еди какво си дело, имотът на изтерзаното семейство ще бъде безвъзвратно отнет. Бащата явно няма намерение да се яви на делото и Рий, виждаща как животът и рухва, решава да го намери на всяка цена.
Съдейки по сюжета всички предпоставки за OK драмичка са налице. Незнайно защо обаче филмът прави рязък ляв завой и тръгва определено в грешна посока. Право към тинята, където бавно, но сигурно затъва до неизбежния си финал.
Персонажите, с които ни запознава лентата, са плоски и преди всичко кухи. Основните им цели са малко, но все пак ги постигат, което си е своеобразен успех. Та кои са тези цели? Ей ги на:
- да изглеждат зле;
- да гледат лошо;
- да говорят бавно.
Диалозите са слаби, много слаби. Репликите биват изричани бавно, като задължително между тях има разстояние. Все едно събеседниците са малоумници, за които представлява проблем
а) да разберат зададен въпрос;
б) да асимилират предоставена информация.
И за да не бъда голословен, директно от избата, ще направя представителна извадка специално за вас:
- Няма го тук!
- Няма го никъде!
- Трябва да е някъде!
Диалог от филма между Рий и нейния вуйчо. Само си представете за каква дълбочина на разсъжденията става въпрос. Фамозно!
Всичко това говори за незадоволителна актьорска игра - няма как да е друго яче. Това, че от време на време типажите си хвърлят по някой друг изтормозен и продължителен поглед, с очи натежали от сълзи, не спасява положението. Трябва да се отбележи и фактът, че все пак актьорите знаят колко си могат, защото не се и пънат много много. Изрицитирват си зададените реплики, като тук таме се пуска и по някоя друга сълзица.
Музикалният фон е подчинен на принципа "тишината лекува". Саундрака го е хванала липсата и въпреки, че продукцията трябва да е крайно емоционална, в този си вид тя изглежда направо пуста.
Определено има от какво да бъде издразнен човек. Такъв елемент са също някои нелогични действия на екранните образи. Пример: в един момент брадат тип е готов жестоко да пребие малкото братче на Рий, а в следващ, дава съвети на девойката, свързани със здравословното и състояние.
Но защо подяволите, ще попитате вие, започнах дългото си и безсмислено мнение с изречение, споменавщо хорър и криминале? Отговорът иде.
90 % от образите в "Winter's Bone" биха паснали на посредствен хорър като дялан камък. Тук обаче са изкуствено напаснати върху посредствена драма, така че нещата все пак си идват на мястото.
Имаме отстрел на катерички. Да, правилно четете, невинни катерички биват гърмяни и драни в реално време. И за капак имаме класическа резачка тип "Тексаско Клане", която влиза в употреба. А криминалето е засегнато, когато главната героиня трябва да пропътува разстоянието от точка А до точка Б, но за да не види местността е с чувал на главата.
В опит да бъдат избегнати клишетата на жанра и да бъде достигнато високо ниво на оригиналност, лентата се дъни грубо. Между другото споменах ли колко е тромаво действието и как на места скуката взема връх над всичко останало? За протокола - споменавам го.
Лична оценка: 4.5/10
Коментари
Публикуване на коментар